Архивът на Берия

Шофьорът включи двигателя, хвърли в огледалото поглед към Саша и потегли ядосано с тласък. Саша вече закъсняваше с близо двайсет минути за срещата си на площад „Дзержински“, но това не го безпокоеше. Той оставяше впечатление за човек, който се тревожи от малко неща. Неговото положение в съветската йерархия беше едновременно уникално и парадоксално. Отделно от работата си в списанието беше официален съветник в Министерството на културата и неофициален съветник на КГБ. По време на „размразяването“ след 1956 г. той се бе сдобил с репутацията на един от най-ярките млади „либерали“ в първите дни от управлението на Хрушчов, когато бе отговорен за появата в Русия на множество двусмислени западни книги и филми. Пътувал бе много на Запад, говореше свободно френски, немски, италиански и английски с отвъдокеански акцент и поддържаше близки отношения с видни интелектуалци в съответните страни. Същевременно познаваше с тънкости не само културния живот на Запад, но и начина на работа и психологията на различните западни средства за масова информация. По тези причини от Комитета за държавна сигурност се обръщаха именно към него при тази застрашително надвисваща криза, свързана с предполагаемите документи на Берия.

Саша беше висок енергичен мъж в началото на четирийсетте, макар че изглеждаше по-млад. Беше твърде много мургав за руснак, с полегати вежди, черни и лъскави като конски косъм коси. В Париж за него говореха като за le type cowboy[40] един образ, който не му бе неприятен. Днес бе облечен със сиво-кафеникаво сако върху риза на цветчета, разкопчана на врата, с разхлабена вратовръзка. Имаше нужда и от бръснене.

В Москва бе горещо и шофьорът държеше затворени всички прозорци, с включена климатична инсталация. До главната квартира на КГБ се стигаше за пет минути и Саша взе една електрическа самобръсначка с батерия от рафта под задното стъкло и затърка мургавата си челюст.

Той знаеше, че връзката му с Комитета са източник на постоянен риск. Мнозина висши служители и апаратчици го презираха и го гледаха с недоверие, но по-хитрите партийни ръководители оценяваха стойността му. Извън специалните си познания и опит Саша беше вицаджия. Видни западни гости, потиснати от унинието и суровостта на режима, оставаха очаровани и разведрени от него: той затвърждаваше техните най-щастливи илюзии по отношение на руснаците: пиеше, развратничеше и разказваше непочтителни вицове срещу режима. Преди всичко обаче беше верен партиен член. Безчувствената бюрократичност на системата, намесата на полицията, цензурата, контролът върху изкуствата, всичко това бяха неща, които той смяташе за преходни. Саша Димитров беше един амбициозен романтик и едновременно безсрамен бонвиван, който живееше с фантастичната си заплата в четиристаен апартамент с изглед към Москва река и притежаваше дача на Черно море. Неговите господари бяха преценили точно: опасността да избяга в чужбина беше незначителна. Щеше да загуби прекалено много.