Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Точно като Сабела.
— Ти как мислиш? — обърна се Зед към Ричард. — Някаква идея?
Ричард въздъхна.
— Боя се, че…
Внезапно прозрение го накара да спре насред изречението.
Хвърли писалката на масата и хукна към изхода.
— Хайде! — извика през рамо. — Знам какво означава! Знам къде е пожарът!
Зед, Натан и Бердин се спуснаха подире му. Дори Лорета се завтече да ги догони.
Тридесет и девета глава
ДОКАТО ТИЧАШЕ по сервизния коридор, Ричард надуши дима. Тази позната миризма, тъй характерна за всеки един бивак, винаги му бе вдъхвала усещане за топлина и закрила, но в сградата на Двореца тя вещаеше ужасни неща. Зави зад последния ъгъл и видя димът да бълва на гъсти черни облаци изпод една врата в дъното на коридора.
Бердин го сграбчи за ръкава, за да не му позволи да избърза пред нея. Каквато и опасност да се зададеше, Морещиците винаги правеха всичко възможно да стоят плътно до Господаря Рал. При поява на заплаха за живота му Бердин тутакси губеше приветливия си вид и се превръщаше в непоколебимата строга Морещица, готова да се справи с всеки риск. Докато тичаше, въртеше Агиела в юмрука си, сякаш за да си вдъхне повече увереност, че й е подръка.
От другата страна на плътната димна завеса Ричард успя да различи втурналите се към мястото гвардейци. Някои от тях бяха понесли кофи. По дъсчения под се изливаше вода. Няколко жени, събудени от врявата в този ранен час, бяха наизлезли пред вратите, стиснали нощници пред устата си, за да се предпазят от задушливия дим, докато покрай тях тичаха войници.
— Какво става? — появи се иззад ъгъла Натан. Зед беше плътно след него.
Ричард посочи.
— Стаята на Лорета гори.
Лорета се закова на място, останала без дъх. От тичането лицето й бе пламнало, а косата й стърчеше във всички посоки.
— Стаята ми! — Тя преглътна в опит да вдиша достатъчно въздух. Дланите й притиснаха слепоочията. — Пророчествата ми!
Войниците с кофите изритаха вратата. Черният дим, наблъскан с искрици и горящи парчета хартия, се шмугна навън в коридора и отлетя към тавана. Огнените езици заоблизваха стените. Войниците плиснаха вода през вратата. Предвид количеството дим и горещината Ричард не вярваше няколко кофи вода да помогнат за потушаването на стихията.
Като видя как войниците изливат вода в стаята й, Лорета изпищя. Разблъска Зед и Натан.
— Не! Ще ми съсипете пророчествата!
Ричард знаеше, че е твърде късно да се тревожи за това. А и водата не представляваше сериозна заплаха за пророчествата й. Стисна Лорета за ръката и я дръпна да спре. Знаеше, че ако зависи от нея, тя би изтичала в горящата стая, за да се опита да спаси безценните си пророчества. При този гъст дим и както се беше задъхала, щеше да загине за броени секунди.
Горещината, дори от разстояние, бе непоносима. Ричард с облекчение огледа каменните коридори — Дворецът бе изграден предимно от камък. Все пак имаше и дърво — подовете, гредите над главите им. Трябваше да се погрижат да потушат пожара възможно най-скоро.
Притекоха се още войници с още кофи вода. Тичаха към вратата, извърнали глави, за да се предпазят от жегата, и изливаха водата в стаята. Разбеснелите се жежки пламъци се опълчваха дръзко на водния враг. Както Ричард си бе помислил, усилията на огнеборците се оказваха безнадеждно неефективни.
Зед също го знаеше. Притича покрай Ричард и като се шмугна под разстилащия се из целия коридор черен дим, продължи нататък към адските порти.
С едната си ръка разбута събралите се там войници, а другата простря към напиращите отвътре пламъци и дим. Ричард видя как въздухът пред дланта на дядо му затрепери и димът започна да се връща обратно в помещението, но отвътре напираха нови и нови талази пушек, които още не бяха готови да се предадат. Горещината принуди Зед да отстъпи.
— По дяволите! Това място отслабва магията ми.
Натан най-сетне настигна Зед и на свой ред вдигна длани срещу напиращия отвътре дим, като добави и своята дарба в борбата срещу стихията. Въздухът потрепери още веднъж и този път пушекът като че ли се поукроти, а пламъците покорно се прибраха в стаята. Най-сетне извиращият през прага пушек бе победен и в коридора остана да се носи черна смрадлива мъгла.
Натан беше от династията Рал. Магията на Двореца не намаляваше неговата дарба. Той пристъпи по-близо, като за пореден път простря длани напред към прага. Докато удържаше Лорета, Ричард наблюдаваше как Натан започва постепенно да върти длани, като запечатва стаята и задушава огъня в зародиш. След няколко напрегнати минути пожарът стихна и Пророкът изплете мрежа, която да охлади останките от дома на Лорета.