Безбожникът [bg]

— Може би просто е била любопитна.

— Аз също съм любопитен, господарке, но освен това започвам да се ядосвам. Ти си била довереница на Арела. Можеш да ми отговориш тук или в присъствието на Аристандър, Пазителят на царските тайни.

— Беше уплашена — измънка Базилея. — Ние, куртизанките, македонецо, обичаме властта. Някакъв непознат отишъл при Арела. Промъкнал се в спалнята й посред нощ. Носел страховита маска, седнал на леглото й и я заплашил. Арела била ужасена, заплахите преминали в обещания за власт и богатство, които надминават границите на човешкото въображение, но при едно условие — тя трябвало да окаже благоволение на човека, който той й посочи.

— И кой беше той?

Базилея вдигна ръце, сякаш призоваваше боговете.

— Не знам, македонецо. Кълна се, че ти казвам истината. Арела никога не ми довери името му.

— Защо е приела?

— Посетителят се нарекъл „Кентавъра“ и казал, че ще остави половин талант злато при мен като гаранция — като доказателство, че й казва истината.

— И ти получи ли златото?

— Да, появи се при странни обстоятелства в дома ми. Човекът, който го донесъл, просто предал товарния кон на пазачите и си тръгнал. Не можаха да ми го опишат.

— И кога се случи това?

Базилея рязко вдигна пръсти към устата си, а черните й очи потънаха насред гънките тлъстина.

— Всичко стана много бързо — прошепна тя. — Паниката започна веднага след победата на Александър при Граник.

— Каза ли ти Арела още нещо?

— Беше притеснена. Някой я тормозеше, но — Базилея повдигна леко едното си рамо — това е част от нашия живот — да ни тормозят мъже, които не харесваме — тя размаха тлъсти пръсти пред устата си. — О, не! Не съм говорила толкова дълго от много време. Ще трябва да си направя гаргара с мед. Какво ще ми препоръчаш, лекарю?

— Мед — отвърна Теламон. Искаше му се да добави „и продължителни пости“, но си прехапа езика.

— Ето какво ми каза тя — Базилея разпери ръце. — Попитах Арела кой е мъжът, с когото трябва да бъде, а тя ми отвърна, че по-скоро ще сподели с него чаша бучиниш, отколкото чашата на любовта.

— Какво е искала да каже?

Базилея направи гримаса.

— Просто, че не харесва мъжа, когото е посочил нейният посетител.

— Беше ли някой от обкръжението на Демад? Или може би самият водач?

Жената сведе глава. Теламон хвана ръката й, поднесе към устните си и я целуна.

— Знаеш още нещо, нали?

Базилея го погледна лукаво под изрисуваните си вежди.

— Арела не харесваше Демад. Беше я тормозил преди много време, но тя му беше отказала благоволението си. Той беше като разгонен пес, пращаше й подаръци, посещаваше я, но тя го отблъскваше.