![Възходът на Ордата [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/2/vzhodt-na-ordata-bg-lp-download.jpg)
Възходът на Ордата [bg] [ЛП]
- Автор: Голдэн Кристи
- Серия: World of Warcraft(bg) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на Ордата [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Една истинска история за магия, война и героизъм, базирана на най-продаваната и награждавана поредица компютърни игри на Blizzard Entertainment.
Изведнъж много неща си дойдоха на мястото с ужасяваща логика. Внезапните, безразсъдни атаки на орките. Рязкото подобряване на технологията и уменията им. Фактът, че бяха обърнали гръб на шаманизма — религия, за която Велън бе разбрал, че изисква двупосочна връзка между силите на елементите и онези, които ги използват. Тези, които контролираха ман’ари, не търсеха баланс или хармония със силите им, те искаха власт. Също както Кил’джейден и Аркемонд.
Орките не бяха нищо повече от пионки в ръцете на ередарите. Велън знаеше, че останалите дренаи, „изгнаниците“, са истинската цел. Ордата на орките, вече подсилена от невероятно мощни същества, беше оръжието, с което Кил’джейден се опитваше да го унищожи. За един кратък миг Велън се зачуди дали водачът на тази нова Орда би го изслушал и би се вразумил, дали би се обърнал, за да се бие на страната на дренаите, за да победи Кил’джейден, след като разбере как е бил използван.
Но почти моментално се отърси от тази мисъл. Имаше вероятност тези, които се подчиняват на Кил’джейден, да знаят за истинската същност на ередарите и тяхната цел, и предложението за власт да изглежда както реално, така и изкусително. Така се бяха поддали Аркемонд и Кил’джейден, а те бяха много по-стари, силни и мъдри от орките.
А сега още една идея добавяше сол в раната. Идеята за тромави огри в съюз с орките — нещо, което преди би отхвърлил като сън, възникнал от прекалено пикантна храна. Сега той знаеше, че е самата истина. Нещо беше променило вродената същност на орките толкова драстично, че те се бяха съюзили със същества, които са ненавиждали поколения наред, обръщайки се срещу дренаите — народ, с който почти толкова дълго са били мирни другари.
Ако това се беше случило на друго място, отговорът щеше да е прост. Велън щеше да събере хората си и да избяга, разчитайки на подкрепата на наару. Но корабът им се беше разбил и К’уру лежеше там и умираше. Вече нямаше друг изход, освен да се борят с Ордата и да се молят по някакъв начин да оцелеят.
„А-ах, К’уру, стари приятелю. Как ми липсва мъдростта ти сега и колко ми е тежко, че си в ръцете на врага, който дори не осъзнава, че съществуваш.“
Близо до сърцето си той държеше кристала, наречен „Песен на духа“44, и усети слабо проблясване от умиращия наару. Велън затвори очи и склони глава.
Гул’дан се огледа в стаята с пълно задоволство. Всичко се развиваше според плана. От известно време Съветът в сянка беше започнал да се събира и засега Гул’дан бе убеден, че правилно е подбрал членовете му. Всички те бяха готови… не, повече от готови да загърбят хората си, за да задоволят собствената си жажда за власт. Вече бяха постигнали толкова много, следвайки пионката си, която беше достатъчно глупава да повярва, че е истинска част от Съвета, докато всъщност бе само техен говорител. Лесно беше да бъде избран за Военачалник и докато Съветът му се усмихваше и кимаше одобрително за краткото време, през което присъстваше на срещите, той не се съмняваше в позицията си.
Но Блекхенд винаги си тръгваше преди да започне същинската среща — беше изпращан на някоя мисия, която да изпълни огромните му гърди с гордост.
— Поздрави — каза Гул’дан, намествайки се в стола си начело на масата.
Както винаги, Нер’зул се свиваше в ъгъла, без да бъде поканен да седне при останалите, но му беше позволено да слуша разговорите им. Така беше решил Кил’джейден и макар Гул’дан да не беше сигурен защо благодетелят му желае това, той предпочиташе да запази благосклонността на Кил’джейден и не възразяваше.
Съветът размени формални поздрави и Гул’дан премина на въпроса.
— Как реагират клановете на идеята за съюза ни с огрите? Каргат, да започнем с теб.
Вождът на клана Шатърд Хенд се усмихна и изсумтя.
— Те са кръвожадни и не ги интересува кой им помага да прерязват дренайски гърла.
Груб смях изпълни пещерата и мнозина от Съвета кимнаха одобрително. На слабата светлина от факлите на Гул’дан му се струваше, че очите им светят в оранжево. Някои от тях, обаче, се намръщиха и не се присъединиха към веселбата.
— Чух, че някои от клана Уайтклоу45 протестират — каза един от тях. — И Дуротан от клана Фростулф все още е под наблюдение, въпреки че поведе атаката над Телмор.
Гул’дан вдигна ръка.
— Не се тревожете. Отдавна замислям нещо за Дуротан.
44
„Песен на духа“ — Spirit’s Song (англ.). — Б.пр.
45
Уайтклоу — Whiteclaw (англ.) — white (бял); claw (нокът). — Б.пр.