Бавачката на ангели [bg]

– Не – каза Леон и поклати глава. – Ясно е, че доста съм мислил по въпроса, но ако ще животът ми да зависеше от това, не мога да разбера кой би искал да ги убие. Трябва да са били някакви крадци или пък луди. Като Чарлс Менсън и бандата му.

– Тогава са имали страшен късмет, че са дошли точно когато сте били за риба – каза Йоста сухо.

Патрик опита да привлече вниманието му. Това беше встъпителен разговор, не разпит. Нищо нямаше да спечелят, ако настроят Леон враждебно.

– Нямам по-добро обяснение – каза Леон и махна с ръка. – Може би Рюне е бил застигнат от някаква случка от миналото си? Може да са наблюдавали къщата и да са решили да действат, когато са видели, че отплаваме с лодката. Беше ваканция, така че само ние петимата сме стояли на пътя им. През останалото време в училището имаше много повече ученици, така че ако някой е искал да се добере до семейството, вероятно нарочно е избрал този момент.

– Значи, никой в училището не е искал да им навреди? Не си забелязал нищо подозрително преди изчезването? Странни шумове през нощта например – каза Йоста и Патрик го изгледа въпросително.

– Не, не помня такова нещо – отговори Леон и сви вежди. – Всичко си беше както обикновено.

– Можеш ли да ни разкажеш малко повече за семейството? – попита Патрик и пропъди една оса, която кръжеше упорито пред лицето му.

– Рюне ръководеше останалите с желязна ръка, или поне така си мислеше. В същото време обаче някак си оставаше сляп за недостатъците на децата си. Най-вече на по-големите, Клаес и Анели.

– За какво си е затварял очите? Звучиш, сякаш имаш предвид нещо конкретно.

Изражението на Леон стана безизразно.

– Не, просто бяха непоносими, както повечето тийнейджъри. Клаес обичаше да тормози по-слабите ученици, когато Рюне не гледаше. А Анели... – Леон като че ли се зачуди как точно да се изрази. – Ако беше по-голяма, би могло да се каже, че беше разгонена.

– Ами Инез, съпругата на Рюне? Какво беше нейното положение?

– Не ѝ беше леко, струва ми се. От нея се очакваше да се грижи за цялото домакинство, както и за Ева. Освен това постоянно понасяше атаки от Клаес и Анели. Понякога, след като цял ден се беше трудила с прането, Инез го заварваше разпиляно по земята. Друг път яхнията, която бе приготвяла няколко часа, загаряше, защото някой бе усилил котлона. Подобни неща се случваха през цялото време, но Инез никога не се оплакваше. Знаеше, че нищо не може да докаже пред Рюне.

– Вие не можехте ли да ѝ помогнете? – попита Йоста.

– За съжаление, тези неща се случваха, без никой да види. Беше лесно да се досетим кой е виновен, но това не означава, че имахме някакви доказателства – отвърна Леон, след което погледна с любопитство двамата полицаи. – С какво ще ви помогне знанието за семейните им взаимоотношения?

Патрик се зачуди как да отговори. Истината беше, че не знаеше, но нещо му подсказваше, че ключът към мистерията се крие в отношенията между хората, обитавали училището. Изобщо не вярваше в идеята за някаква кръвожадна банда обирджии. Какво биха могли да откраднат от интерната?