Маската на смъртта [bg]

— Ще направим копие, господин Картър.

— Нямам друга — поколеба се Андрю.

— Ще ви я върнем, преди да си тръгнете оттук. — Главният инспектор подаде слушалката на Трой и той бързо излезе от кабинета. — Кога за последен път се видяхте с чичо си?

— Не беше скоро. Много се обичахме, но не се срещахме често, особено след като напуснах дома. Бях на осемнайсет. Скарахме се. Имах връзка с чувствително по-възрастна от мен жена, при това омъжена. Това беше първият ни сериозен конфликт. Намираше го за неморално. Имаше старомодни убеждения. Много се ядоса. Виждах колко е разочарован от мен и това ме караше да се чувствам виновен. Бях бесен. Разривът ни не трая дълго, нито пък моята връзка, но така и не се върнах да живея при него. Не обичах да се застоявам на едно място. Пътувах много, понякога и в чужбина. Брал съм грозде във франция и Италия, живях известно време в ски курорт в Алпите. Работих и в цирк в Испания — бях укротител на лъвове. В интерес на истината зъбите на нещастните животни бяха извадени. Помотах се и из Щатите, но не успях да получа разрешение за работа. Работил съм и в увеселителни паркове. Доста живописна картина, от моя гледна точка поне. От ваша — едва ли.

— Но доколкото разбирам, не сте прекъсвали връзка с чичо си.

— Никога. Пишех му редовно. Щом се приберях, отивах да го видя. Той ме поохранваше, никога не ми четеше лекции. Приемаше ме такъв, какъвто съм. — Последните думи мъжът промълви едва чуто. Едва ли играеше, защото мускулите на лицето му очевидно бяха напрегнати в старание устните му да престанат да треперят.

В този момент на вратата се появи Трой с нова чаша кафе и снимката, но погледът на шефа му го спря и той остана в стаята, но извън полезрението на посетителя.

— Чичо ви кога се присъедини към Ложата на Златния ветрогон?

Картър пое дълбоко дъх, минаха няколко дълги минути, преди да проговори.

— Писа ми, че смята да заживее с комуната, когато бях в Щатите. Трябва да призная, че никак не се изненадах. Той никога не се ожени. Докато бях дете, това ме радваше — не се налагаше да го деля с когото и да било. В интерес на истината, той винаги е бил доста затворен. Почти всеки ден прекарваше часове насаме и не желаеше да го безпокоя. Твърдеше, че има нужда от време да размишлява. Почти всичките му книги бяха на философска и на религиозна тематика. Бхагавадгита, Тагор, Паскал. Цялото ми детство мина с тези книги. Повечето от тях са все още в стаята му в Господарската къща. Страшно се разстроих, когато ги видях наредени там.