Тръстиковият път [bg]

— Копеле — изругала тя и прекрачила вътре. От движението коланът се разхлабил и под разгърнатия халат се показало тялото й.

Кармауч плъзнал поглед по гърдите, корема и бедрата й. Отпил глътка вино, бутнал стола назад и преметнал крак върху крак.

— Някои казват, че любовта е обратната страна на омразата. Ти си красива жена, Лети. Един възрастен мъж може да достави на жената много повече удоволствие, отколкото някой младок — казал той и с всяка дума гласът му ставал все по-дрезгав.

Станал от стола и пристъпил към нея. В светлината на голата електрическа крушка очите му били влажни и топли. Лети прихванала халата с една ръка и направила крачка назад, после настъпила подпряната до стената кирка и дръжката я блъснала в гърба.

Тя посегнала назад, без повече да обръща внимание на халата, сграбчила кирката с две ръце и замахнала срещу лицето му. Струя кръв бликнала по рамото му от строшения нос. Той я изгледал втрещено, а тя ударила пак, този път право в устата и предните му зъби се строшили до венеца. Лицето му затреперило, сякаш го ударил ток, после хилядите бръчици по него се сплескали от ярост и той я нападнал с юмруци.

Замахвал напосоки, като момиче, но бил силен и разярен от болка. Лети знаела, че не след дълго ще изтръгне кирката от ръцете й.

Ръцете му се вкопчили в дръжката, от носа му течала кръв по устата, счупените му зъби стърчали от венците като парчета строшена керамика. Зловонният му дъх я накарал да затвори очи.

Пейшън вдигнала сърпа от верандата, нахълтала през вратата, забила острия връх в гърба на Кармауч и натиснала с длан сивкавочерното желязо. Той зяпнал и вирнал брадичка нагоре, като че някой го душал с примка. Олюлял се, залитнал и посегнал назад, сякаш искал да запуши с палец дупката, която му отнемала въздуха от дробовете.

Докато падал на колене, очите му изведнъж пламнали като очи на човек, коленичещ в пещера, пълна с призраци, за чието съществуване отдавна е забравил.

Лети удряла с кирката пак и пак, а Пейшън затворила задната врата, за да не види момиченцето какво става. Халатът, обувките, ръцете и бедрата на Лети били опръскани с кръвта на Кармауч, но яростта и гневът й не се утолявали. При всеки удар с кирката измежду зъбите й излитал задавен, безпомощен крясък.

Пейшън хванала сестра си за рамото и я дръпнала от поваленото тяло.

— Какво? Какво има? — попитала Лети, сякаш се будела от транс.

Вместо отговор Пейшън вдигнала сърпа над главата си и погледнала Кармауч в очите.

— Недей… моля те — избъбрил той и ръцете му запъплили към катарамата на колана.

После ръката на Пейшън полетяла надолу и Лети захлупила ушите си с длани, за да не чуе звука, който излетял от гърлото на Кармауч.