Реката на тайните [bg]

— Нямам представа за какво говориш.

— Интересно — продължи Лиу, сякаш Мърсър не бе казал нищо. — Двата трупа, които намерихме на езерото, не приличат на американци. Единият имаше татуировка на немската банда мотоциклетисти Дас Гремиум. Предполагам, че работиш за ЦРУ, но може би греша. Нещо да кажеш?

— Не — отговори Мърсър и после гласът му стана по-рязък. — Да зарежем глупостите. Знам кой си. И ти знаеш кой съм аз. Искам да разбера какво се е случило с моя приятел Гари. Съзнавам, че ти нямаш нищо общо със смъртта му. Било е странен нещастен случай. Нямам за какво да се карам с теб и ако ме пуснеш да си вървя, ще се кача на първия самолет за Щатите, а ти ще можеш да правиш тук, каквото искаш. Не съм свързан с ЦРУ, нито с ФБР. Не мога да ти направя нищо лошо, затова не е необходимо да ме изтезаваш.

Лиу сякаш се замисли върху молбата му.

— Може би казваш истината. — Гласът на китаеца стана заплашителен. — Но дори да е така, няма значение. Намесата ти вече ми струва скъпо. Нещо повече, ти ме принуди да действам по начини, които бих желал да избегна. Предпочитам банкови трансфери и търговски баланси, а не куршуми. Заради теб се проля много кръв. Аз си върша бизнеса, а ти се държиш като американски каубой. Първо стреляш, а после задаваш въпроси. Ако беше проумял, че действията ми тук след време ще предотвратят безброй жертви, нямаше да се намесваш.

— Кажи ми с какво се занимаваш и може би ще постигнем споразумение.

— Този момент мина.

— Тогава ме убий! — Викът на Мърсър стресна Лиу. — Зарежи тези глупави игри и ми пръсни черепа. Не мога да ти дам каквото искаш, затова сложи край още сега.

— Мисля, че това не е вярно. Смятам, че имаш да ми кажеш много неща — усмихна се Лиу, доволен, че е пробил заученото спокойствие на Мърсър, и извика още пазачи.

Мърсър позволи на войниците да го завържат — искаше да запази силите си за разпита. Оковаха го с белезници за една носилка и го пренесоха по каменен коридор в друга килия, студена като предишната. Поставиха носилката на една метална маса, вързаха го с още ремъци, за да го обездвижат, и излязоха.

Лиу се приближи до масата.

— Няма да се видим отново, доктор Мърсър, затова ще ти пожелая спокойно пътуване.

Мърсър не виждаше другия човек, който влезе в стаята, но изпита лошо предчувствие, като видя отвращението, което се изписа на лицето на Лиу.

— Имате списъка с въпросите ми, господин Сун. Получете отговори — каза Лиу и излезе, като заобиколи Сун възможно по-отдалече.

В полезрението на Мърсър се появи глава, която приличаше на оголен череп. Лицето беше мъртвешки бледо, изпито и съсухрено като на мумия. От кожата му се ронеха люспи като пърхот. Дъхът на мъжа вонеше на разлагаща се плът. Зъбите на господин Сун бяха толкова потъмнели, че изглеждаха черни. Китаецът прокара пръст по лицето на Мърсър, възхитен от еластичността на кожата му. Пръстът му беше като нокът на мъртва птица. Мърсър гневно забеляза, че Сун си е сложил часовника му.