Рубинения кръг [bg]

Еди скръсти ръце.

— Време е да освободим Алисия и да получим нужните отговори.

— Не е задължително — обади се Сабрина. Днес дългата й руса коса бе вързана на опашка високо на тила и тя по нищо не се отличаваше от обикновено момиче. Никой не би предположил, че е член на фанатична антивампирска групировка. — Според мен Алисия също не знае къде е Джил. Предполагам, че тя е заловила Джил и я е предала на Воините, оставяйки ги да я скрият където намерят за добре. Аз разузнах наоколо и открих доклади за „високопоставен затворник морой“, но Воините не биха разкрили местонахождението й дори на членовете на групи като нашата. Те може и да работят с някого като Алисия, но не биха й доверили подобна информация.

Новините никак не ме зарадваха, а Еди напълно споделяше разочарованието ми.

— Тогава какво да правим, когато дори твоите хора не знаят къде е тя? — попита той настоятелно.

— Ами все някой знае — отвърна Сабрина. — Само че не е някой на моето ниво.

Маркъс кимна, докато преглъщаше хапка от своето стир-фрай6, за което подозирах, че се състои само от месо, без никакви зеленчуци.

Колко примитивно — изсумтя презрително леля Татяна.

Хей, я стига — скастрих я аз. — Не е лесно да си беглец чаровник. Навярно се изискват много протеини.

— Имаме няколко идеи как да се стигне до този „някой“ — рече Маркъс. — Първата е да се помолят алхимиците да го направят. Ние знаем, че те поддържат връзки с Воините.

— Всъщност, доколкото знаем, те работят заедно с тях — додаде Еди. — Имат общо минало.

— За някои неща — изрече бавно Сидни. — Но не и в този случай. Те няма да рискуват да настъпи хаос сред мороите. Алхимиците също искат да върнат Джил. Те не биха стояли безучастно, ако знаят, че тя е в плен при Воините.

— Съгласен съм — кимна Маркъс. Погледите ни се срещнаха. — Освен това те могат да се намесят просто защото не желаят Воините да правят повече неща, отколкото са им позволени. В основата си те са откачени манипулатори, с манията да контролират всичко и всички, и никак няма да им се понрави, че Воините са се сдушили с някаква вещица и се месят в делата на мороите. Разбира се, това означава, че някой трябва да им каже, че Воините държат Джил.

— И този някой не бива да е един от вас — заяви Еди, уловил мълчаливото послание между мен и Маркъс. — По дяволите, аз ще го направя!

— Те може и да не ти повярват — възразих, усмихвайки се на пламенността му. — Те може да не повярват дори на мен.

Трей остана мълчалив, докато обсъждахме организацията, чиито член беше някога, но сега накрая заговори.