Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Дейзи не предаде на Ева тази противна препоръка.
Щастливите младоженци заминаха за Ница да карат медения си месец. С чувство за вина Дейзи осъзна, че е облекчена да се раздели с Ева. Бой и съмишлениците му толкова мразеха евреите, че Ева ставаше проблем. А приятелството между Бой и Джими вече беше свършило — Бой бе отказал да му бъде кум. След сватбата Дейзи и Олга бяха поканени от Фицхърбъртови на лов в имението им в Уелс. Дейзи се обнадежди. Ева я нямаше, тъй че нищо не можеше да попречи на Бой да й предложи. Графът и княгинята със сигурност смятаха, че е на път да го направи. Може би планираха да го стори този уикенд. Една петъчна сутрин Дейзи и Олга отидоха на гарата „Падингтън“ и взеха влака на запад. Пресякоха сърцето на Англия — богата хълмиста земеделска страна, украсена със селца, всяко с каменната му камбанария, извисяваща се посред горичка вековни дървета. Пътуваха в купе първа класа; Олга попита Дейзи какво според нея може да направи Бой. — Трябва да е наясно, че го харесвам — отговори й дъщеря й. — Достатъчно пъти съм му позволила да ме целуне. — Да си показала интерес към някой друг? — проницателно попита майка й. Дейзи потисна изпълнения с вина спомен от краткия миг на безумство с Лойд Уилямс. Бой нямаше как да знае за това; още повече, тя не беше виждала Лойд отново, нито пък отговори на трите му писма.
— Не — отговори тя.
— Значи е било заради Ева — заключи Олга. — А нея вече я няма.
Влакът мина през дълъг тунел под устието на
Севърн; щом излязоха отново на повърхността, вече бяха в Уелс. По хълмовете пасяха мърляви овце; на дъното на всяка долина се мъдреше малко миньорско градче. Над купчина грозни индустриални постройки се издигаше кулата с елеватора на мината.
Ролс-Ройсът в кремаво и черно на граф Фицхърбърт ги чакаше на гарата в Абъроуен. Дейзи си рече, че градчето е ужасно, с малки сиви каменни къщички в редици по стръмните хълмове. Караха миля и нещо извън града до имението в Тай Гуин. Дейзи ахна от удоволствие, докато минаваха през портата. Тай Гуин бе огромен и елегантен, с дълги редици високи прозорци на съвършената си класическа фасада. Беше разположен сред изкусно поддържани градини — цветя, храсти и дървета, които явно бяха гордостта на графа. „Колко хубаво е да си господарката на този дом“, помисли си тя. Британската аристокрация може и да не управляваше повече света, но бе развила изкуството да се живее; Дейзи искаше да стане част от тези хора. Тай Гуин означаваше „Бялата къща“, но постройката всъщност бе сива; Дейзи разбра причината, когато докосна камъка с ръка и по пръстите й полепна въглищен прах.
Дадоха й стая с името апартамент Гардения.
Същата вечер тя и Бой седяха на терасата преди ядене и гледаха как слънцето залязва над виолетовия връх на планината; той пушеше пура, а Дейзи посръбваше шампанско. За малко бяха сами, но той не пророни нищо за брак. По време на уикенда притеснението й нарасна. Бой имаше много повече възможности да говори с нея насаме — тя ги осигури. В събота мъжете отидоха на лов, но
Дейзи излезе да ги посрещне към края на следобеда; тя и
Бой се върнаха заедно през гората. В неделя сутринта Фицхърбъртови и повечето от гостите им отидоха до англиканската църква в градчето. След службата Бой заведе Дейзи в кръчмата Двете корони; както си беше с кашмирената дреха в цвят лавандула, набитите, широкоплещести миньори с каскети на главите я зяпаха, все едно кавалерът й беше вкарал вътре леопард на каишка.
Тя му каза, че двете с майка й скоро ще трябва да се връщат в Бъфало, но Бой не схвана намека. Можеше ли просто да я харесва, но не чак толкова, че да се ожени за нея? В неделя на обяд вече беше отчаяна. Утре тя и майка й щяха да се връщат в Лондон. Ако дотогава Бой не й предложеше, родителите му щяха да решат, че няма сериозни намерения, и нямаше да има повече покани в Тай Гуин. Вероятността смразяваше Дейзи. Беше си наумила да се омъжи за Бой. Искаше да бъде виконтеса на Абъроуен и графиня Фицхърбърт. Винаги е била богата, но жадуваше за уважението и почтителността, които вървяха заедно с положението в обществото. Желаеше да се обръщат към нея с „Ваша светлост“. Желаеше и диамантената тиара на княгиня Беа. Искаше в приятелския й кръг да има кралски особи. Знаеше, че Бой я харесва; желанието му личеше при целувките. — Трябва му нещо, което да го пришпори — прошепна Олга на Дейзи, докато пиеха следобедното си кафе заедно с останалите жени в залата за закуска.
— Какво?
— При мъжете винаги действа едно нещо.