Зимата на света [bg]

Никой не я видя да влиза.

Спалнята му бе просторна, с изглед към обвитите в мъгла планини. Явно е била негова в продължение на много време. Имаше тапицирани с кожа кресла, картини на самолети и състезателни коне по стената, зареден с ароматни пури хумидор от кедрово дърво, масичка с гарафи с уиски и коняк и поднос с кристални чаши. Тя дръпна едно чекмедже и видя хартия за писма, шише мастило, писалки и моливи. Хартията беше синя, с герба на графовете Фицхърбърт. Щеше ли някой ден да стане и неин герб? Питаше се какво ли ще каже Бой, когато я открие вътре. Дали ще е доволен, ще я вземе в ръцете си и ще я целуне? Или ще се ядоса, че се е натрапила, и ще я обвини, че си пъха носа навсякъде? Трябваше да рискува. Отиде в гардеробната. Имаше малък умивалник с огледало над него. Принадлежностите му за бръснене бяха на мраморния плот. Дейзи си каза, че трябва да се научи да бръсне съпруга си. Би било много интимно. Отвори вратите на гардероба и огледа дрехите му — официално сутрешно облекло, костюми от туид, дрехи за езда, поръбено с кожа пилотско яке и два вечерни костюма.

Това й даде идеята.

Тя си припомни колко възбуден бе Бой в дома на Бинг Уестхамптън през юни, когато съзря нея и останалите момичета, предрешени като мъже. Именно в онази вечер той я целуна за първи път. Тя не бе сигурна защо той се разпали толкова — като цяло подобни неща бяха необясними. Лизи Уестхамптън бе разказала, че някои мъже харесват жените да ги пляскат отзад — как можеш да обясниш това?

Може би трябваше да облече дрехите му.

Нещо, за което би направил всичко, каза майка й. Това ли беше? Загледа се в редичката костюми по закачалките, в купчинката сгънати бели ризи, в лъснатите кожени обуща с дървените им обтегачи. Щеше ли да свърши работа? Имаше ли тя време?

Имаше ли какво да губи?

Можеше да вземе нужните й дрехи, да ги занесе в апартамента Гардения, да се преоблече там и да изтича обратно с надеждата да не я види… Не. Нямаше време за това. Пурата му не беше толкова дълга. Трябваше да се преоблече тук, и то бързо — или въобще да не го прави.

Тя взе решение.

Свали роклята си.

Сега се намираше в опасност. Досега можеше почти смислено да обясни присъствието си тук, като заяви, че се е загубила из безкрайните коридори на Тай Гуин и е объркала стаята. Но нито едно момиче не би запазило репутацията си, ако бъде открито по бельо в стаята на някой мъж. Взе първата риза от купчината. Неприятно се изненада, че яката трябваше да бъде закрепена със специално копче. В едно чекмедже намери дузина колосани яки и кутия копчета, постави едно на ризата и я нахлузи през главата си. По коридора се чуха мъжки стъпки — тя замръзна, а сърцето й забумтя като голям барабан, но стъпките отминаха. Реши да облече официални сутрешни дрехи. Раираните панталони нямаха тиранти, но тя намери в друго чекмедже. Разбра как да ги постави и обу панталона. Можеше да побере още някого като нея. Напъха обутия си в дамски чорап крак в чифт блестящи черни обуща и ги завърза. Закопча ризата и си сложи сребърна вратовръзка. Възелът не се получи, но това нямаше значение, а и тя не знаеше как се прави, тъй че я заряза както се беше получила. Облече сивобежова двуредна жилетка и черен фрак, после се огледа в огледалото в цял ръст на вратата на гардероба. Дрехите висяха като чувал, но все пак изглеждаше симпатична. Вече имаше време, постави златни копчета на маншетите на ризата и бяла кърпичка в горния джоб на сакото. Нещо липсваше. Гледаше се в огледалото и разбра какво още й трябва.