Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Шапка.
Отвори друг шкаф и видя редичка от кутии за шапки на един висок рафт. Намери сив цилиндър и го наложи на главата си. Спомни си мустаците. Нямаше молив за вежди. Върна се в спалнята и се наведе към камината. Все още беше лято и не палеха огън. Взе малко сажди с върха на пръста си, върна се при огледалото и внимателно очерта мустак над горната си устна.
Беше готова.
Седна в едно от кожените кресла и го зачака.
Инстинктът й говореше, че постъпва правилно, но от рационална гледна точка изглеждаше странно. Възбудата обаче не подлежеше на обяснение. Самата тя се бе овлажнила отвътре в самолета му. Не можеха да флиртуват, докато той бе съсредоточен върху управлението на малкия самолет, но това бе достатъчно — реенето из въздуха толкова я възбуди, че вероятно би го оставила да направи всичко, което той поиска. Ала момчетата можеха да се окажат непредвидими; тя се боеше, че той може да се ядоса. В такъв случай хубавото му лице щеше да се изкриви в отблъскваща гримаса, щеше да затропа бързо с крак, а можеше да стане и доста жесток. Веднъж един куц келнер му обърка поръчката, а той му каза: — Я докуцай обратно до бара и ми донеси уискито, което си поръчах — това, че си сакат, не те прави глух, нали?
Горкият човек направо поаленя от срам.
Чудеше се какво ли би й казал Бой, ако се разгневи, че тя е в стаята му.
След пет минути той дойде.
Дочу стъпката му отвън и разбра, че го познава вече достатъчно добре, за да разпознава походката му.
Вратата се отвори и той влезе, без да я забелязва.
Тя си преправи гласа и изрече дълбоко:
— Здрасти, старче, как си?
Той се стресна:
— Божичко!
После отново погледна:
— Дейзи?
Тя се изправи.
— Именно — поде с обикновения си глас. Домакинът й все още я гледаше изненадано. Тя свали шапката, направи лек поклон и продължи:
— На Вашите услуги.
После отново постави шапката на главата си под ъгъл. Измина едно дълго мигновение, той се съвзе от шока и се усмихна.
Слава Богу, помисли си тя.
— Този цилиндър ти отива — продължи той.
— Сложих си го, за да ти се харесам.
— Наистина много мило от твоя страна, трябва да призная. Тя подканящо извърна лицето си към него. Харесваше й да го целува. В действителност й харесваше да се целува с повечето мъже. Тайничко се притесняваше от това колко й харесва да го прави. В пансиона, където не виждаха момчета със седмици, дори й беше харесвало да се целува с момичета. Тя наклони главата му и допря устните му до своите. Шапката падна и двамата се разкискаха. Той бързо влезе с езика си в устата й. Тя се отпусна и се остави на удоволствието. Той бе въодушевен от всички чувствени удоволствия, а тя бе възбудена от готовността му. Напомни си, че има цел. Нещата се развиваха чудесно, но тя искаше предложение. Щеше ли той да се задоволи само с целувка? Искаше й се той да желае още. Често, когато имаха малко повече време, той милваше гърдите й. Много зависеше от количеството изпито с обяда вино. Вместимостта му беше голяма, но след една точка губеше желанието. Тя се премести и се допря до него. Той положи ръка на гърдите й, но заради отпуснатата вълнена жилетка не можеше да ги докосне — бяха малки. Изръмжа недоволно. Тогава ръката му потегли към стомаха й, под пояса на широкия панталон.
Досега не му беше позволявала да я докосва там.
Носеше копринена фуста и плътни памучни долни гащи, и той едва ли можеше да усети много, но ръката му отиде на чатала й и натисна през платовете. Тя усети прилив на удоволствие.
Отдръпна се от него.
Задъхан, той я попита:
— Много далеч ли отидох?
— Заключи вратата — каза му тя.
— О, Боже мой — той отиде до вратата, завъртя ключа и се върна. Прегърнаха се отново и той поднови спряната си работа. Тя докосна панталона му отпред, намери втвърдения му пенис под плата и го хвана здраво. Бой простена от удоволствие.