Тайната на забранената книга [bg]

Чантата ми беше разкопчана, ръцете готови. Ако просто останеше вцепенено наполовина, колкото Многоустото нещо, щях да имам повече от достатъчно време, за да го убия. Щом приближеше, щеше да е мъртво.

Можеше да се получи, трябваше да се получи, но направих една критична грешка. Какво мога да кажа? Беше ми за първи път. Очакванията ми не бяха в крак с реалността. Беше вървяло по улицата и очаквах да се върне обратно по същия начин. Не го направи. Преся се обратно.

Преди да разбера какво става, ме хвана с една ръка с жълти нокти за косата. Нечовешки силно, то ме дръпна нагоре от земята, сивият му юмрук стискаше скалпа ми.

За щастие инстинктът ми на Шийте зрящ се включи и ударих с две ръце гърдите му, докато ме повдигаше във въздуха.

За нещастие, то се вкамени точно така — с ръка в косата ми и аз висяща от нея. Един определящ факт — имам ръце с нормална дължина за човек. Копието беше в чантата. Чантата ми беше на тротоара, на стъпка под краката ми.

— Баронс! — изсъсках отчаяно. — Къде си?

— Невероятно! — каза сух глас над мен. — След всички потенциални сценарии, които си бях представил, този не беше един от тях.

Опитах се да погледна нагоре, но прекъснах болезненото усилие и стиснах с две ръце главата си. Какво правеше той на покрива? В тази връзка, как се беше оказал на покрива? Не си спомнях да сме минали покрай удобни стълби. И не беше ли сградата на два етажа?

— Побързай! Боли! — проплаках. Знаех какъв късмет имам, че е там. Ако се бях озовала в това затруднение съвсем сама, щеше да се наложи да отскубна косата от скалпа си, а честно казано, не бях сигурна, че това изобщо е възможно. Имам наистина силна коса, а съществото стискаше огромен кичур.

— Побързай! Вземи чантата ми! Не знам колко ще стои вцепенено.

Баронс се спусна на тротоара пред мен с меко тупване на ботуши върху камък, дългото му черно палто се изду зад него.

— Вероятно трябваше да помислиш за това, преди да го вцепениш, госпожице Лейн — каза той хладно.

Както висях, бях очи в очи с него. Преместих хватката си от скалпа ми към обездвижената ръка на Сивия мъж и използвах цялата си сила, за да отнема малко тежест от косата си.

— Не може ли да говорим за това след като ме свалиш? — изскърцах.

Той скръсти ръце на гърдите си.

— От теб нямаше да има следа, ако не бях тук, за да те спася. Да поговорим за това, къде сбърка, става ли?

Не беше въпрос, но се опитах все пак да отговоря.

— Предпочитам да не е точно сега.

— Първо: Беше очевидно, че не си очаквала да се Пресее до теб и не беше подготвена за това. Копието ти беше долу до теб. Чантата трябваше да бъде горе и ти трябваше да си готова да намушкаш Сивия мъж през нея.