Тайната на забранената книга [bg]

Не можахме да намерим нито едно Ънсийли.

Вървяхме улица след улица, влизахме от пъб в пъб, но не открихме нищо.

И ето ме там, въоръжена с убиващо Фае копие и в ужасно настроение само за да ми бъде отказан шансът да изпусна малко пђра, като довърша едно от чудовищата, отговорни за превръщането на живота ми в кашата, която беше сега.

Не че бях напълно сигурна, че бих могла да довърша някое от тях. О, бях напълно сигурна, че умът ми си беше на мястото. Просто не знаех дали тялото ми би го извършило по начина, по който се предполагаше. Бях съвсем сигурна, че се чувствах по същия начин, по който вероятно се чувства мъж, преди да се докаже в първия си юмручен бой — чудещ се дали е способен да нокаутира противника си, или ще се изложи като замахне като момиче, или още по-зле — ще пропусне.

— Точно затова те изведох тази вечер — каза Баронс, когато му разказах за тревогите си. — Предпочитам да оплескаш нещата, докато съм с теб, за да мога да се справя със ситуацията, отколкото да опиташ да извършиш първото си убийство сама и вместо това да убият теб.

Нямах представа колко пророчески щяха да се окажат думите му.

— Просто тежък нощен труд, за да защитиш инвестицията си, а? — казах сухо, докато излизахме от още един пъб, който беше пълен единствено с хора и в който нямаше и следа от чудовище. Сарказмът настрана, радвах се, че е до мен, за да ме спаси, ако имах нужда от спасение. Може да не се доверявах на Баронс, но бях развила здравословно уважение към способността му да се справя със „ситуации“. — Е, как се предполага да го направя? — попитах. — Има ли някакъв трик?

— Просто го вцепени и го намушкай, госпожице Лейн! Но го направи бързо! Ако те пресее някъде другаде, няма да съм способен да те спася.

— Има ли точно определено място, където се предполага да го намушкам? Ако приемем, разбира се, че това, на което се натъкнем, има еквивалент на частите на човешкото тяло. Дали те са като на вампирите? Дали е необходим директен удар в сърцето? И в тази връзка, имат ли изобщо сърца?

— Коремът винаги е добър избор.

Погледнах надолу към блузата ми в цвят лавандула и късата, морава пола с цветни шарки. Тоалетът чудесно подхождаше на моя нов, по-тъмен външен вид.

— Кървят ли?

— Някои от тях. Образно казано, госпожице Лейн. — Той ме огледа бързо. Дари ме с тъмна усмивка, която изобщо не беше мила. И точно тогава и там разбрах, че каквото и да излезеше от някое Ънсийли, щеше сериозно да ме отврати. — Следващия път може да опиташ да носиш черно. Но пък винаги можем да те измием с маркуча в гаража.