В черно като полунощ [bg]

— Сержант, би ли дошъл насам?

Браян въздъхна и се приближи до решетките.

— Няма да ми докараш неприятности, нали, Тиф?

— Разбира се, че не, Браян, и се надявам и вярвам, че ти също няма да се опиташ.

Сержантът затвори очи и изпъшка.

— Наумила си нещо, нали? Знаех си!

— Нека го кажа така — започна Тифани, като се наведе напред. — Колко вероятно е според теб да остана в килията нощеска?

Браян попипа джоба си.

— Е, недей да забравяш, че у мен са… — Беше ужасно да се наблюдава как лицето му се изкриви като на рязко наругано кутре. — Опразнила си ми джоба! — Той я погледна умоляващо, вече като кутре, което очаква още по-ужасно да го навикат.

За негов потрес и страхопочитание Тифани отново му върна ключовете.

— Наистина ли мислиш, че на вещица ѝ трябват ключове? — усмихна се тя. — Обещавам да се върна до седем сутринта. Мисля, ще се съгласиш при дадените обстоятелства, че това е много добра сделка, особено защото ще отделя малко време да сменя превръзката на крака на майка ти.

Изразът на лицето му беше достатъчен. Той благодарно сграбчи ключовете.

— Сигурно няма смисъл да те питам как мислиш да излезеш? — с надежда попита той.

— Не мисля, че трябва да задаваш този въпрос при дадените обстоятелства, сержант, а ти?

Той се поколеба, след което се усмихна.

— Благодаря ти, че мислиш за крака на майка ми. Малко лилавее в момента.

Тифани пое дълбоко дъх.

— Проблемът, Браян, е, че двамата с теб сме единствените, които мислим за болния крак на майка ти. Там навън има стари хора, които имат нужда някой да им помогне да се изкъпят. Има хапове и мазила, които трябва да се направят и да се занесат на болни хора в разни труднодостъпни места. Ами господин Бабаитски — той съвсем не може да ходи, ако не му направя разтривка с един мехлем. — Тя измъкна дневника си, привързан с парченца връв и ластик, и го размаха към него. — Това тук е пълно с неща, които трябва да направя, защото съм вещицата. Ако не аз, кой ще ги направи? Младата госпожа Повлеканова скоро ще ражда близнаци. Сигурна съм, чух как тупкат отделни сърчица. Първо раждане при това! Тя вече е в пълен ужас, а най-близката друга акушерка е на двайсет километра оттук и, честно казано, е малко късогледа и доста разсеяна. Ти си страж, Браян. Стражите по принцип са съобразителни хора, така че ако клетата млада майчица дойде да търси помощ, сигурна съм, че ще се сетиш какво да правиш.

Тя се наслади на удоволствието да види как лицето му побелява като тебешир. Преди да успее да смънка някакъв отговор, Тифани продължи:

— Аз обаче не мога да помогна, разбираш ли, понеже проклетата вещица трябва да бъде заключена, за да не се добере до опасно вретено! Заключена заради една приказка! Проблемът обаче не е в това. Проблемът е, че си мисля, че някой може да умре. Ако оставя човек да умре, значи съм зла вещица. Но работата е там, че тъй или иначе съм зла вещица. Трябва да е така, понеже съм в затвора.