В черно като полунощ [bg]

Наистина ѝ стана жал за него. Не беше се цанил за страж, за да се сблъсква с такива неща. Тактическият му опит се свеждаше главно до улавяне на избягали свине. Тя се зачуди дали трябва да го вини за това, което му е наредено да направи. В крайна сметка човек не може да обвинява чука за онова, което дърводелецът прави с него. Браян обаче имаше мозък, а чукът — не. Може би трябваше да се помъчи да го използва чат-пат.

Тифани изчака, докато шумът от обущата му подсказа, че сержантът е преценил доста правилно, че тази вечер може би не е зле да има приемливо разстояние между килията и него самия, а също и евентуално да поразмисли малко за бъдещето си.

Освен това фигълите започнаха да изникват от всеки процеп, а те имаха невероятен инстинкт за укриване от чужди очи.

— Не биваше да крадете ключовете му — скара се тя на Сите О’Бери, докато той изплю стиска слама.

— Тъй ли било? Он сака да си гниеш тука оключена!

— Е, да, ама е свестен човек. — Тя беше наясно, че това звучи глупаво, а и на Сите О’Бери сигурно му беше ясно.

— Тъй на, свестен чиляк, дето че те оключи по заръка на оная ми ти дъртофелна отврат, а? — изръмжа той. — А що че ми речеш за грамаданската цивричка у белио сукман? Таман си думах, дека че требва да изкопаме канавка отпреде ѝ.

— Да не е от онез ми ти водни нимфи? — изказа предположението си Ульо Гламав, но с мнозинство беше решено, че момичето по някакъв начин е направено от лед и сега се топи. В подножието на стълбището една мишка се спасяваше с плуване.

Почти без да се усети, Тифани плъзна ръка в джоба си, извади късче връв и временно го постави върху главата на Сите. Ръката ѝ се мушна обратно в джоба и измъкна интересно ключе, което бе намерила край пътя преди три седмици, празна кесийка от цветни семена и камъче с дупка. Тифани винаги си събираше камъчета с дупки, защото бяха късметлийски. Държеше ги в джоба си, докато той не се пробиеше от поредното камъче, което изпадаше, а тя си оставаше единствено с дупката. Всичко това беше достатъчно за аварийна плетеница, само дето по принцип трябваше и нещо живо, разбира се. Бръмбарската вечеря на Жабока беше изчезнала предимно в Жабока, така че тя го взе и внимателно го закрепи в плетеницата, без да обръща внимание на заплахите му за правни действия.