И се възправи сянка [bg]

Плисна за последен път вода на лицето си и изтръска ръце, за да ги изсуши. Обезобразените му кокалчета, съсипани след всички тези години на боеве за пари, изпукаха оглушително. Очите му продължаваха да са насочени към далечната гора. Никога не беше дръзвал да навлезе по-навътре от търговските станции в покрайнините й и въпреки това тя беше част от него. Беше в кръвта му.

Какво те спира? — запита се той и не можа да се сети за отговор.

Мъжете от неговата редица в чартасата седяха около огъня, разговаряха помежду си и си подаваха мях с вино. Бул не им каза нищо, защото знаеше, че те няма да му обърнат внимание. Но когато застана на топлината на огъня и избърса с ръце водата от кожата си, те млъкнаха и никой не поглеждаше към него.

Бул се намръщи и се отправи към един от близките фургони, стиснал под мишница вързопа с екипировката си и с преметната през рамото раница. Той бързо се облече далече от топлината и светлината на огъня, макар че остави бронята си подпряна на фургона, заедно с прибрания в ножницата къс меч. Придърпа наметалото около себе си и седна, опрял гръб в едно от колелата, след което започна да рови в раницата си, докато не откри шишенцето с маслото на майка му. Сложи малко от него на пръста си и намаза венеца си на мястото, където кътниците му пак пулсираха от болка, като през цялото време наблюдаваше мъжете, скупчени около огъня.

Уплашени са — каза си. — Знаят, че отиват към смъртта си.

Помисли си за битката, която ги очакваше в края на прехода им, и също усети този страх. Чувството го развълнува, накара го да се почувства жив.

Бул издърпа новия си меч от ножницата и огледа знаците по проблясващата стомана на острието. Беше шарикска стомана, лята тук, в Кхос — най-хубавата в цял Мидерес. Задоволи се да наточи ръба с фината страна на точилото.

На светлината на близкия лагерен опън видя да минава наблизо генерал Крийд, който разговаряше с полковника на Сивите куртки.

Бан ги следваше на няколко крачки разстояние и изглеждаше също толкова замислен, колкото и в деня, когато Бул го беше срещнал за пръв път преди години, насред студа между стените, когато първите две стени на Щита бяха паднали и бе твърде вероятно третата да ги последва, мъжете бяха разпръснати и духът им беше по-нисък от когато и да било преди или след това.

Бан го видя и рязко му кимна. Въпреки това Бул отбеляза, че той не спря и не размени дори няколко думи с него. Бул го изгледа хладно в отговор, докато мъжът не излезе от светлината на огъня.