Всичко от начало [bg]

Корабът се носеше в среда със съвсем блед оттенък на абсолютно неопределен цвят.

В хиперпространството става пределно ясно нищожеството на трите земни измерения. Отгоре обикновеното пространство изглежда плоско и лишено от детайли. Разликата между „тук“ и „там“, например, е незначителна, почти академична, докато „някъде там“ нещата или по-точно идеята за нещата значително се разгъва и разширява. Втурнали се към илюминаторите, пътниците на „Алис Лидъл“ ясно видяха огледалните следи, които орбиталният земен трафик неволно оставяше по живачния полумесец на космоса, като риба, опулила се към дупетата на плуващите отгоре й патки.

Флейтите вече се чуваха по-ясно и много по-малко звучаха като флейти. Силфите, ако изобщо имаше силфи, бяха прекъснали концерта си и се бяха разбягали, присмивайки се на друг екипаж от нищо неподозиращи смъртни, извадени от естествената си среда. Бяха напуснали сцената, за да ги замести нещо огромно и невидимо, което свиреше през зъби. Или навярно това бе междуизмерният вятър, хиперкубичният ураган, лакомо проникващ през дупката с форма на „Таласъм“, която корабът беше оставил в триединната тъкан.

Ченгетата бяха другаде, никъде, на светове от тях.

Тя погледна оттатък пътеката към Могул Зодиак, който седеше по турски със скръстени ръце. Странно, в момента в кораба имаше слаба гравитация, като че ли едва различимото несиво дъно на хиперпространството ги притегляше надолу към себе си.

Могул й се усмихна.

— Благодаря ти — изящно прошепна той. — Капитане.

Табита изпитваше странното усещане, че близнакът е разбрал какво му казва или какво се опитва да му каже, че и той е бил там, толкова близо, колкото двама любовници на възглавница.

Тя смутено извърна очи.

Издърпа дросела, настрои стабилизаторите, провери животоподдържащите системи. Всичко работеше нормално. „Алис“ за пореден път бе успяла!

Обаче определено се чуваше онзи звук. Неравномерното тракане. Знаеше, че не си въобразява. Табита понечи да провери вероятността и посегна към клавиатурата, после отдръпна ръка. По-късно, каза си тя.

Откопча мрежата и се изхлузи от седалката си. Завъртя се, за да погледне към останалите от групата, акробатът, човекът с ръкавицата и херувимът, почтително скупчени зад нея. Лицата им бяха бледи и зърнести под странната, бавна светлина.

— Свиквайте — посочи към илюминатора Табита. — През следващия месец ще виждате само това.

Всъщност хиперпространството невинаги е толкова скучно, колкото се опитваше да го представи. Подобно на патиците в езерото, в него се проявяват физически явления, които постоянно замъгляват и пронизват безцветната му неяснота. Особено характерно е мощното освобождаване на енергия. То често напомня на черни фойерверки в снежно поле или на трептящ мираж на сребърно езеро в ослепително небе. Нещата изпъкват като странни форми, разпъващи парче гума: вулкани, комети, далечни квазари. Обикновената относителност на големината изобщо не съществува. X-босони прехвърчат като рибни ята. Стъпки се натрупват в шестоъгълни купчини. Ако имаш късмет, покрай или през кораба ти може да прелети призрак: изчезнал приятел, отсъстващ ум.