Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Вестерны » Каубои и извънземни [bg]
Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каубои и извънземни [bg]

Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:

Джоан Виндж е добре познато име на любителите на фантастиката.
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 107
Перейти на страницу:

Този път очите й казваха, че това е само една обикновена целувка, леко докосване на устните им. Джейк не разбираше какво става. Тялото му имаше своя представа за нещата. Той прегърна Ела и я притисна до себе си.

Ръцете й, внимателни, но настоятелни, покриха неговите. Тя отмести дланите му и поклати глава. На лицето й бе изписано объркване. Но една от ръцете й все още го докосваше и му даде да разбере, че и нейното тяло има собствено мнение, ако и тя да не бе още готова да го приеме.

Той се поусмихна и отстъпи назад с разбиране.

Когато започна да се обръща, ръката на Ела посегна към неговата и я хвана. Той спря и тя го пусна. Не каза нищо, не го погледна дори.

Но нямаше нужда. Той стоеше тихо до нея и гледаше Млечния път, реката от светлина, която свързваше разделените им светове, самотните им животи, съдбите им. Той долови недоизказаната й благодарност и осъзна и своята, когато се замисли за безсънните нощи, за звездите над него, за недостижимия Рай… за нощта, тази нощ, след която зората може да донесе края на света.

17

Утринният ветрец носеше аромата на салвия, а разнородната команда на Долархайд се събираше в две групи, рамо до рамо… заедно, нетърпеливи за битка с общия враг, но все още неспокойни едни с други, още необединени от вяра в силите си.

Долархайд беше яхнал коня си. От едната му страна беше Ела, а от другата — Джейк. Никога не беше виждал по-слабо дисциплинирана, по-необичайна група воини през живота си. Но и не се бе изправял срещу подобен враг… Стори му се подходящо съчетание.

Зад Ела, Полковника съзря Черен нож. Вождът чакаше, застанал начело на своите воини. Предната нощ Нат обясни на Долархайд, че Черен нож е военен ди-ин — не просто добър боец, но и нещо като лечител, чийто специален дар от духовете му дава прозрение, нужно за спечелването на битки. Но битки с хора.

По бузите и носа на апачите имаше по една широка ивица — шарка, наречена Чирикахуа. Тя беше в бяло, а не в обичайното тъмночервено. Може би, тъй като не всички воини бяха Чирикахуа, апачите са създали тази нова шарка, като знак на оцелелите от различни племена и на тяхното обединено опълчване срещу САЩ… или срещу вселената.

Погледите на Черен нож и Долархайд се срещнаха. Полковника трудно проникваше зад непроницаемото изражение на вожда. За миг му се стори, че и Черен нож е в същото положение спрямо него. Надяваше се днес това да не им попречи и вождът да не забрави кои са истинските им врагове.

Полковника се обърна към Джейк. Джейк кимна. Долархайд вдигна ръка и конниците поеха.

Навлязоха във вражеската територия. У Джейк се събуди някакво познато усещане… сякаш много пъти е правил същото. Сигурно старият му живот е бил точно такъв — устройване на засади на дилижанси или крадене на нечии коне или добитък — нещо, от което апачите разбираха също толкова добре, колкото и мъжете от бандата му. Това почти го успокои.

Само мисълта за истинска кавалерия, строена в идеални редици, раздвижи някакво неприятно чувство у него. Не беше сигурен дали заради вида на редовните войници — като каменна стена — или по-скоро заради това, че твърде често редовната армия се бе опитвала да прикове кожата му на стената.

Джейк се чувстваше добре сред тази банда непрокопсаници и изгнаници, подгонени от света. Бели или червени, те си приличаха в едно — притежаваха решителност и умение да оцеляват срещу врагове, които биха дали всичко, за да ги видят мъртви.

И ако, докато се бореха за животите си, успееха да спасят и света… ами, нищо лошо, светът си им трябва, дори на такива като тях.

И знанието, че богобоязливите, лицемерни хорица, които ги бяха плюли цял живот, ще дължат своето съществуване на банда престъпници, на шепа низвергнати апачи и на една жена от друга планета — дори и никой да не разбере за това — щеше да му позволи да се смее последен, ако някой ден добрият народ на Ню Мексико успее да сложи примката около врата му.

Ездачите достигнаха назъбения хребет на хълма и забавиха ход. Пред очите им се издигаше корабът-крепост. Той все още стърчеше като надгробен камък над платото, но вече беше твърде близо.

Двете групи спряха и дълго гледаха стърчащия цилиндър, докато си шепнеха на два различни езика.

1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)