Обречена на ранен гроб [bg]

— Следващият път — каза майка ми, забравяйки за здравей, — се обади, ако ще закъсняваш!

Сградата беше отпред. Частта, която изглеждаше срутена, криеше асансьор, прикрит отгоре с фалшиви бетонни блокове. Малкото съоръжение от долу имаше собствена климатична система, така че вонята от бунището бе значително намалена в подземното жилище. Моето предположение бе, че това е старо бомбено убежище. Дон използваше някои от тях извън щата, за свой операционни бази. Запустели, нежелани по всякакъв начин.

— Добре дошли в замъка Боклук — каза майка ми, докато ни водеше на обиколка с Фабиан. — Трябваше са ме вкарат тук насила щом го видях. Сигурна съм, че твоят долен съпруг го е избрал просто за отмъщение.

Както и аз. Но нямаше да стигна до там.

— Боунс не ми е съпруг, сигурна съм, че ти е казал.

Тя ми отправи хитър поглед.

— Ти не вярваш в това.

Шест минути и десет секунди. Това бе цялото време, което изтърпях, преди да ми се прииска да избягам от тук пищейки.

Боунс не бе тук. Остави ме, заявявайки ми, че има работа другаде. Всичко, което можех да направя беше да не изкрещя: Защо рискува живота си, за да ме вземеш от Влад, ако все още не можеш да търпиш да си около мен?. Но това щеше да покаже, колко много ме интересува. Така че не казах нищичко. Гледах Боунс да си отива, без да каже и дума кога или дали смята да се върне. Щях ли по-скоро да изгния под огромната купчина боклук, отколкото да призная, колко много ме боли да го видя отново, само за да го видя, да си отива отново? Можете да се обзаложите.

След три дни в замъка Боклук реших, че това е идеалното място ако искаш да се побъркаш за ограничен период от време. Живот на около метър и половина под бунище, затворена в еквивалент на мазе е апатичен дух и откровена майка. Мислейки през цялото време за мъжа, който ме изостави. Това ме водеше към лудостта по-бързо от всяка друга ситуация, в която съм била преди. Скоро идеята да си размажа главата в стената ми изглеждаше като добър начин за прекарване на следващите десет минути. Фантазирах за опити приближаващи смъртта, както някои фантазират за шоколадови десерти. Пубертетът беше сесия ароматерапия в сравнение е това.

Въпреки миризмата, излязох горе и започнах да разчиствам сметището, просто за да правя нещо. Фабиан имаше свой начин да се справи със ситуацията. Гледаше телевизия по цял ден.

Майка ми четеше или решаваше кръстословици. Между коментарите как, ако съм я слушала, нямало да съм тук днес. Учудващо ли е, че предпочитах да прекарвам времето си около смърдящия боклук? Смърт? Не ме плаши. Щеше да е ваканция, спрямо Миризливата Централа.

— Кой пък я измъдри тая парола Квазимодо? — промърмори Спейд, като излизаше от колата си.

— Здравей, Спейд — извиках аз, размахвайки остатък от гребло, направено от изтънели ленти метал и ос на камион.

Спейд се загледа нагоре в мен, а погнусата и неверието се конкурираха на красивото му лице.