Обречена на ранен гроб [bg]

За секунда се зачудих дали наистина не съм се врътнала. За момент звучеше сякаш Спейд се опитва да ме подтикне към самоубийство.

— Направила ли съм нещо, та да де вбеся?

Спейд тръгна напред, стискайки юмруци. Техно ме погледна притеснено. Сякаш питаше дали съм в опасност.

— Искаш ли да го застрелям?

— Искаш ли да разбутам нещата? Ти си просто човек сега. Защо продължаваш да упорстваш, да останеш прикрепена към своята последна, безсмислена смъртна частица?

— Не стреляй — казах на Техно, който беше повдигнал Узито си на прицел, — Всъщност, махай се.

— Той не… — започна да спори Техно.

— Не какво? — попита Спейд. — Не се предполага да й казвам за това? Обзалагам се. Ето защо тя ме гледа, като че съм луд, нали? Защото тя дори няма представа за какво говоря.

Челюстта ми се стисна. Лицето на Техно потвърждаваше всичко.

— Кучи син. Пак ли гулите? — попитах, псувайки се на ум, че бях така потънала в проблемите си, че не обърнах внимание на липсата на новини.

Спейс даде на Техно един последен, застрашителен поглед, преди да повдигне рамене.

— Да, гулите са. Тяхната реторика се разраства по-смело. В някой области са започнали да изчезват господари вампири. Може просто да са били глупави и да са спаружени от някого от собствения ни вид, но имам основание да вярвам, че е нещо повече.

Гледах го. Тигровият поглед на Спейд, беше безкомпромисен. Грегор е зад това. Осъзнах го. Повече параноя, че ще стана хибрид вампир-гул, повече подкрепа за неговата кауза да ме върне, така че да може да ме контролира.

— Защо не ми беше казано?

Спейд завъртя очи.

— Можеш ли да познаеш? Криспин не иска това да повлияе на решението ти, дали да станеш вампир.

— На него не му пука за мен — измърморих аз, преди да успея да се спра.

— Ти си идиотка.

Можех да усетя как очите ми стават ядосано зелени.

— Моля?

— Идиотка — повтори Спейд, разтягайки думата, за акцент. — Защо мислиш, че дойде да те вземе от Влад? Криспин знаеше, че ако се стигне до избор между теб и хората на Влад, ти ще изгубиш. Цепеш може да е разнежен към теб, но той зверски защитава своя народ.

Трябваше да погледна настрани за момент. После разтърсих глава.

— Ако Боунс го беше грижа за мен, да чука по пътя си нагоре-надолу из Ню Орлианс беше забавен начин да го покаже.

Спейд ме огледа цинично.

— Ако мислиш, че Криспин е твой и не ти пукаше за действията му, защо не го изчака след Ню Орлианс, вместо да избягаш с Цепеш?

Сумтенето ми спря.

— Ти не се чуваш.

— Ти не мислиш, като вампир — промърмори Спейд — Колкото по-скоро приключиш с човешките си възприятия, толкова по-добре. Виж можем да обсъдим твоите мотиви и недостатъци по-късно. Ако трябва да мириша този гранясал въздух още малко, ще изсъхна.

— Недостатъци? Майната ти!

Спейд ми даде дълга усмивка.

— Ти трябва да си по-малко загрижена какво съм казал аз и по-фокусирана върху това, което ще кажеш на Криспин, когато се опиташ да го убедиш да те превърне във вампир.