В капана на времето [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928874, 9789542928881
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В капана на времето [bg]». Краткое содержание книги:
Заради влагата от фонтана няколко къдрици избягаха от прическата ми и се увиха покрай лицето ми. Отметнах ги назад и попитах:
— И ти унижи ли го?
— Е, поне го раних. — Бях изненадана от лекото доволство в гласа му и вдигнах вежда. — Беше учил при Льо Жоне, един от най-добрите фехтовачи във Франция. Все едно се дуелирах с проклета муха, освен това държах шпагата с дясната ръка. — Отново прекара ръка през косата си, сякаш проверяваше дали е здраво прибрана. — Косата ми се разпусна някъде по средата. Връвта се скъса и вятърът навираше косата в очите ми, затова виждах само силуета на бялата риза на Шарл, който се стрелкаше насам-натам като щука. И точно така го победих накрая — както се набожда риба във вир. — Изсумтя. — Той се разпищя, все едно съм го пронизал в гърдите, а само го бях боцнал в рамото. Отметнах косата от лицето си и видях, че Анализ стои в края на поляната. Очите ѝ бяха станали огромни, като този басейн. — Посочи към сребристочерната повърхност до нас. — Прибрах шпагата си и пригладих косата си назад. Стоях там и вероятно съм очаквал тя да се хвърли в обятията ми.
— О… предполагам, че не го е сторила?
— Тогава не знаех нищо за жените. Тя дойде, но се хвърли към него, разбира се. — Той издаде съвсем шотландски гърлен звук, изразяваш лека самоирония и малко отвращение. — Омъжи се за него след месец. — Сви рамене с печална усмивка. — И ми разби сърцето. Върнах се в Шотландия и тъгувах със седмици, докато баща ми не изгуби търпение. — Засмя се и уточни: — Бях решил дори да се замонаша. Една вечер казах на татко, че сигурно напролет ще ида в абатството, за да стана послушник.
Засмях се при тази мисъл.
— Нямаше да имаш проблеми с обета за бедност, но виж, целомъдрието и послушанието щяха да са проблем. Какво каза баща ти?
Той се ухили и зъбите му блеснаха в тъмното.
— Той тъкмо ядеше супа. Остави лъжицата и ме погледна. После въздъхна, поклати глава и рече: „Денят беше дълъг, Джейми.” Взе пак лъжицата и продължи да яде, а аз повече не отворих дума за това.
Погледна към склона към терасата, където се мотаеха гостите, които не танцуваха, за да се освежат между танците, да пийнат вино и да пофлиртуват зад ветрилата. Въздъхна с носталгия.
— Да, голяма хубавица е Анализ дьо Марияк. Грациозна като вятъра и толкова дребна, че ти се иска да я пъхнеш в пазвата си и да я носиш като котенце.
Аз мълчах, слушах музиката, която долиташе от отворените врати на горния етаж, и се взирах в блещукащата сатенена обувка на огромното ми стъпало.
След миг Джейми се сепна от мълчанието ми и ме хвана за ръката.
— Какво има, сасенак?
— А, нищо — отвърнах с въздишка. — Само си мислех, че едва ли някой ще каже за мен, че съм „грациозна като вятъра”.
— О… — Главата му беше полуизвърната, дългият прав нос и брадичката бяха осветени отзад от най-близкия фенер. Видях леката усмивка на устните му, когато се обърна към мен. — Какво да ти кажа, сасенак, „грациозна” не е първата дума, която изниква в ума ми при мисълта за теб. — Плъзна огромна топла ръка на облеченото ми с коприна рамо. — Но с теб говоря като със собствената си душа — обърна ме към себе си. Обхвана бузата ми с шепа и пръстите му легнаха на слепоочието ми. — О, сасенак — прошепна той, — твоето лице е сърцето ми.
След няколко минути ни раздели порив на вятъра, който изпрати към нас пръски от фонтана. Ние се откъснахме един от друг и се надигнахме бързо със смях. Джейми кимна питащо към терасата, аз го хванах за ръката и кимнах.
— Значи — рекох, докато бавно изкачвахме широките стъпала към балната зала — вече знаеш доста повече за жените.
Той се засмя тихо и ме стисна по-здраво през кръста.
— Най-важното, което научих за жените, сасенак, е коя да избера. — Отстъпи от мен, поклони се и направи жест към отворените врати и разкошния интериор зад тях. — Ще танцувате ли с мен, милейди?
Следващия следобед прекарах у Дьо Орбанвил, където срещнах отново кралския учител по пеене. Този път проведохме по-дълъг разговор, който споделих с Джейми след вечеря.
— Какво? — възкликна той. Гледаше ме с присвити очи, сякаш смяташе, че го взимам на подбив.
— Казах, че хер Герстман ми предложи да се срещна с негова приятелка. Майка Хилдегард, която управлява Болницата на Ангелите — нали се сещаш, благотворителната болница близо до катедралата.
— Знам къде е. — Гласът му беше напълно лишен от ентусиазъм.
— Той имаше възпаление на гърлото и аз му казах какво да вземе, както и че се интересувам от медицина. И така, от дума на дума.