Колелото на Осхайм [bg]

Беше се оказало трудно да пресметнем числеността на ордата, изправена срещу нас, поради дима и гъстотата на сградите, които скриваха доста улици от погледа ни, но никой от хората около мен не смяташе, че пред портите на Вермилиън има по-малко от десет хиляди мъртъвци. Звукът се приближаваше, и то с ужасяваща скорост.

— Ето го! На оръжие! Вашият град е зад гърбовете ви! — извиках през усилващия се вой, докато някъде в мрака, сред бушуващия пожар, личът се носеше към нас.

Създанието мина през хилядното множество с бързината на галопиращ кон и сви към портите. Наведох се, доколкото смеех, за да го проследя с поглед, но то се скри от очите ми под барбикана непосредствено пред портата на Вермилиън.

Когато се блъсна в портата, мъртвите там подивяха и заудряха с вой по дървото. Представих си как юмруците им млатят по гредите с такава сила, че костите им се трошат. Блъскането отслабна, а късащият нервите вой се усили, когато гъмжилото от трупове почна да настъпва напред, усилвайки натиска бавно, но неотклонно. Портата заскърца, отначало като къща, която се намества нощем, после по-силно, поредица от остри пукоти, докато гредите се бореха една с друга, а през всичко това се чуваше дълбокото стенание на лостовете, които поемаха напрежението — три гигантски обковани с желязо греди, издялани от хилядолетни дъбове. С остър звън някакъв нит изскочи от гнездото си.

— Пратете хора долу! Натискайте обратно. — Непоклатимата ми вяра в здравината на портата трая по-малко от минута. — Бързо, по дяволите! Искам триста души там долу веднага! — Искаше ми се аз самият да съм долу и да налегна с рамо портата, но трябваше да гледам.

Приведох се през парапета да погледна към покрива на барбикана малко под нас. Войниците там бяха сложили два огромни казана с масло над купчина сияеща жарава да заврят.

Барас се подпря на лакти до мен.

— Мислиш ли, че мъртвите изобщо ще забележат врящото масло? — В гласа му имаше смесица от песимизъм и надежда. Познавах добре този тон от дългите ни нощи край масата за зарове, където той бе загубил цяло състояние, и масата за карти, където бе спечелил друго… главно от мен.

— Може да им създаде известни… неудобства. — Свих рамене. — Важното е, че хората имат нещо за правене. — В такива моменти е по-добре да имаш нещо за правене, отколкото да оставиш страха да впие ноктите си в теб.