Колелото на Осхайм [bg]

14.

Личът се върна преди пламъците да обхванат всичко. Аз стоях на кулата, защото трябваше да видя, макар че не ми се искаше. Дарин също остана с мен. Мартус се оттегли да командва Седма — пращаше ги със стотици към най-уязвимите части на стената, всеки отряд предвождан от капитан. По мои указания петстотин души от Седма трябваше да останат с Мартус като резерв в двореца. Казах на Мартус да нареди дворцовата стража — около четиристотин души, главно ветерани — да бъде пратена при мен.

Мъртвите се бяха събрали първо при Апанската порта и гъмжилото там растеше непрестанно, докато заповедите ми се разпространиха и тетивите на скорпионите зазвънтяха глухо по цялата стена. Огънят прихвана: тук покрив, там покрита каруца, оранжевите му езици се издигнаха, гладни за нови вкусотии, и над мъртвите се понесе рехав облак дим.

— Никога няма да ни простят това. — Дарин се взираше към огньовете с невярващи очи.

— На мен няма да ми простят — казах. — А ако не го бяхме направили, нямаше да остане кой да ни прощава.

— Никога не съм мислил, че си способен на това, Джал. — Барас Джон ме беше намерил, решен да даде своя принос за отбраната. Изглеждаше готов за турнирните списъци във виенската си броня, изработена по последна мода, всяка желязна пластинка гравирана с розата, която бе символ на рода му. — Там долу е истински ад.

— Не съвсем, но се доближава.

Нощта беше тъмна и безлунна, но запалените от нас огньове огряваха сцената в неоспоримо адски багри. Барас избърса лицето си, размазвайки една сажда по бледата си буза. Изглеждаше смахнато как стоим тук двамата и се взираме към армия мъртъвци, озарени от растящия пожар, който доскоро бе Вермилиън. Бих очаквал да видя лицето му над чаша вино или грейнало от въодушевление на надбягванията, а не оградено от железен шлем и с ококорени от страх очи. Той свали перфорирания си наличник и ми стана още по-непознат.

През дима и пламъците видяхме как някои от предсказанията ми се сбъдват. Хората изскачаха от къщите си, тласкани от страха от пожара, и побягваха към откритите простори. В това неволно масово бягство имаха много по-добър шанс, отколкото да чакат мъртвите да нахлуят в домовете им. Когато личът се приближеше, активизираните мъртъвци щяха да разпарчетосат вратите им и нямаше да има измъкване. Сега, макар да бяха изправени срещу орди от ходещи трупове, тези трупове поне бяха от клатушкащия се вид, а не от тичащия.