Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:

След повече от успешния проект на Националния клуб за фентъзи и хорър „Мечове в леда“ е ред и на сборника, който държите в ръцете си — „Мечове в града“. Най-добрите български писатели на фантастика и фентъзи обединяват усилията си, за да ви предложат една великолепна амалгама от 16 разказа, представители на недостатъчно изследвания в България жанр „ърбън фентъзи“. Александър Драганов, Васил Мирчев, Димитър Димитров, Димитър Дъковски, Донко Найденов, Иван Димитров, Иван Русланов, Ивета Атанасова, Коста Сивов, Lady Pol The Beloved, Петър Пенев, Радослав Балабанов, Сибин Майналовски, Станьо Желев, Чавдар Ликов, Явор Цанев — имена, които не оставят съмнение, че „Мечове в града“ ще бъде поредното златно допълнение за библиотеката на всеки уважаващ себе си ценител на приказната фантастика…
1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 133
Перейти на страницу:

— Ба’, умрях от студ, човек! — възкликна Берба. — Ни един автобус, ни едно такси. Не мога да се добера до тук, брей!

Филипов влезе пак, студа го последва през вратата, измъкна бутилка изпод якето си и я стовари на бара отгоре.

— Та, да ви посгрея, дами, ви взех от „нашия капитан“. — Бурен рев го поздрави и народът се струпа около него. Ромът се разля по чашите и се надигаха наздравици. — И както каза Доктора — на хубавото питие му ходи класно мезе… — Фильо измъкна от джоба си пакет и го отвори. — Домашна е! Собствено производство!

— Ей, Филипов, не си забравил к’во обеща! — провикна се Нина и извади един огромен нож.

— С концерт или без концерт все ще се подредим яко! — възкликна Обувката, току-що влязъл в Наследството и огледал обстановката.

— Ти, Паце, само гледай по-полека с дремките. — Бъзна го Берба и се усмихна.

— Е, то-о-о — провлачи Пацето, — без да дремнем за отмора не минава!

— Ние ще те пазим, а на най-интересното ще те събудим! — Нина също се включи в шегата, а останалите се кефеха ухилени. — Coro дано скоро да се появи, иначе ще пратя Гражданска защита да ги вади от преспите.

Отвън, като по команда, бурята се усили и заблъска по вратата и прозорците на бара. Смелчаците отвън се вмъкнаха и взеха да подскачат, за да сгреят премръзналите си крайници. Сред воя на вятъра се чу рев на двигател и в Наследството най-накрая влетя Coro, следван от другата банда и някакви фенове. Събралото се метъл войнство ги поздрави с юнашки рев и чаши, размахани във въздуха. „Хайде, хайде, дами, няма време, хайде!“, подканяше ги той на английски с мекия си глас. „Стига сте се мотали, после ще почивате!“

Настана суматоха, всички се втурнаха да помагат с пренасянето на оборудването. Нина веднага връчи на Coro една ко̀ла и пиците. Прегладнелите музиканти се нахвърлиха върху храната, само един се мусеше отстрани и си подбираше хапките. „Уж не ядели меса с неизяснен произход или свинско…“, зачуди се Чефото, гледащ отстрани как гладните индонезийци помитат пиците със съмнителни колбаси отгоре. „Ма пък надигат бирите наравно с другите…“. Саундчекът мина набързо, народа се струпа в залата и бруталията започна. Подгряващата група задърпа жиците и учудващо добре се справи с дет-а за гаражна група. Хората се струпаха пред малката сцена и замятаха глави. Басистът зарева в микрофона. Отнякъде се появи Борьо Метъла и закуфя точно отпред, хванал бира в ръка. Въпреки февруарския студ и навлечените с кожени якета метъли наоколо, Огнения Олегов влетя в залата само по камуфлаж и тиранти, измъкна от раницата на гърба си фотоапарат и защрака яростно. После обърна фотоапарата към публиката и затърси за снимка мацките в бара.

— Брей, Огнен, стига щрака, бе, освети ни тука! — Викинга примигна със сините си очи, заслепен от светкавицата. — Ти наистина си се обърнал на папарак!

— Ха, нали да има за черните архиви! Ха-ха-ха… пък и сега са ми паднали! Толкоз кат’ искаш, пък те е срам, ела, ще те запозная! — Викинга почервеня и се обърна към разбиващата група отпред, Олегов изпъчи туловище и стиснал фотоапарата в ръка се понесе към една мадама по-встрани от другите.

„Тази не я знам…“, помисли си Чефо, проследил с поглед циркулиращия из залата Огнен. Вече беше загубил надежда, че „неговата“ Кристиана ще дойде и се загледа в новата звезда. Дълги крака, кожен панталон приятно обгръщаше и подчертаваше стегнат задник. Сякаш усетила погледа му, мацката се обърна и погледите им се срещнаха. Тя леко се усмихна само с устни, а очите й предизвикателно светнаха. Чефото отмести поглед надолу и видя пентаграма да се полюшва над дълбокото деколте. После пак вдигна очи към нейните. Тя го гледаше предизвикателно, без да мига. Той не издържа на погледа, отмести очи и си отпи от бирата, усетил, че се е изчервил до корените на русите си къдрици. Събрал смелост от питието, Чефо стана, за да я заговори, но когато вдигна глава, нея я нямаше там. Объркан се огледа, но не я видя в навалицата.

1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)