Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
— Ба’, умрях от студ, човек! — възкликна Берба. — Ни един автобус, ни едно такси. Не мога да се добера до тук, брей!
Филипов влезе пак, студа го последва през вратата, измъкна бутилка изпод якето си и я стовари на бара отгоре.
— Та, да ви посгрея, дами, ви взех от „нашия капитан“. — Бурен рев го поздрави и народът се струпа около него. Ромът се разля по чашите и се надигаха наздравици. — И както каза Доктора — на хубавото питие му ходи класно мезе… — Фильо измъкна от джоба си пакет и го отвори. — Домашна е! Собствено производство!
— Ей, Филипов, не си забравил к’во обеща! — провикна се Нина и извади един огромен нож.
— С концерт или без концерт все ще се подредим яко! — възкликна Обувката, току-що влязъл в Наследството и огледал обстановката.
— Ти, Паце, само гледай по-полека с дремките. — Бъзна го Берба и се усмихна.
— Е, то-о-о — провлачи Пацето, — без да дремнем за отмора не минава!
— Ние ще те пазим, а на най-интересното ще те събудим! — Нина също се включи в шегата, а останалите се кефеха ухилени. — Coro дано скоро да се появи, иначе ще пратя Гражданска защита да ги вади от преспите.
Отвън, като по команда, бурята се усили и заблъска по вратата и прозорците на бара. Смелчаците отвън се вмъкнаха и взеха да подскачат, за да сгреят премръзналите си крайници. Сред воя на вятъра се чу рев на двигател и в Наследството най-накрая влетя Coro, следван от другата банда и някакви фенове. Събралото се метъл войнство ги поздрави с юнашки рев и чаши, размахани във въздуха. „Хайде, хайде, дами, няма време, хайде!“, подканяше ги той на английски с мекия си глас. „Стига сте се мотали, после ще почивате!“
Настана суматоха, всички се втурнаха да помагат с пренасянето на оборудването. Нина веднага връчи на Coro една ко̀ла и пиците. Прегладнелите музиканти се нахвърлиха върху храната, само един се мусеше отстрани и си подбираше хапките. „Уж не ядели меса с неизяснен произход или свинско…“, зачуди се Чефото, гледащ отстрани как гладните индонезийци помитат пиците със съмнителни колбаси отгоре. „Ма пък надигат бирите наравно с другите…“. Саундчекът мина набързо, народа се струпа в залата и бруталията започна. Подгряващата група задърпа жиците и учудващо добре се справи с дет-а за гаражна група. Хората се струпаха пред малката сцена и замятаха глави. Басистът зарева в микрофона. Отнякъде се появи Борьо Метъла и закуфя точно отпред, хванал бира в ръка. Въпреки февруарския студ и навлечените с кожени якета метъли наоколо, Огнения Олегов влетя в залата само по камуфлаж и тиранти, измъкна от раницата на гърба си фотоапарат и защрака яростно. После обърна фотоапарата към публиката и затърси за снимка мацките в бара.
— Брей, Огнен, стига щрака, бе, освети ни тука! — Викинга примигна със сините си очи, заслепен от светкавицата. — Ти наистина си се обърнал на папарак!
— Ха, нали да има за черните архиви! Ха-ха-ха… пък и сега са ми паднали! Толкоз кат’ искаш, пък те е срам, ела, ще те запозная! — Викинга почервеня и се обърна към разбиващата група отпред, Олегов изпъчи туловище и стиснал фотоапарата в ръка се понесе към една мадама по-встрани от другите.
„Тази не я знам…“, помисли си Чефо, проследил с поглед циркулиращия из залата Огнен. Вече беше загубил надежда, че „неговата“ Кристиана ще дойде и се загледа в новата звезда. Дълги крака, кожен панталон приятно обгръщаше и подчертаваше стегнат задник. Сякаш усетила погледа му, мацката се обърна и погледите им се срещнаха. Тя леко се усмихна само с устни, а очите й предизвикателно светнаха. Чефото отмести поглед надолу и видя пентаграма да се полюшва над дълбокото деколте. После пак вдигна очи към нейните. Тя го гледаше предизвикателно, без да мига. Той не издържа на погледа, отмести очи и си отпи от бирата, усетил, че се е изчервил до корените на русите си къдрици. Събрал смелост от питието, Чефо стана, за да я заговори, но когато вдигна глава, нея я нямаше там. Объркан се огледа, но не я видя в навалицата.