Искрено ваш Шурик [bg]

В един и половина през нощта Шурик най-сетне пристигна у Валерия. Тя седеше във фотьойла, розова, напълняла. Косата й беше младежки сресана на бретон върху челото, а останалото им богатство падаше подредено върху раменете и бодро се подвиваше като вълна навън. И кимоното й беше ново, не на бледи щъркели, а на разхвърляни хризантеми върху диненоален фон… Трапезата беше сервирана: руският порцелан си съперничеше с германския. По средата на масата се извисяваше платнена грейка във вид на кокошка с тенджерка елдена каша под топлата кокоша трътка. Валерия не беше намерила нищо за ядене вкъщи освен елдата и макароните. Седнала във фотьойла с книга в ръце, тя търпеливо чакаше Шурик за вечеря.

Той остави чантата до вратата, приближи до Валерия, млясна я по челото и се тръшна на един стол:

— Безумен ден! Сега ще хапна нещо набързо и ще си бягам…

„Няма да те пусна“ — помисли си Валерия.

Той скочи, извади от чантата пакетите и ги сложи на масичката за сервиране до нея. Тази жена толкова удобно, уютно бе подредила живота си, така че да не става от фотьойла си… Тя припряно разгъваше пакетите, душеше ги и се усмихваше. Устните й лъщяха от розовото червило, а алената коприна се отразяваше в лицето й и Шурик виждаше колко е красива, знаеше, че иска да му се хареса, затова си бе слагала дебели ролки през деня и бе успяла да си направи маникюр — гъстият розов лак грееше влажно в известно противоречие със загрубелите от патериците ръце, целите на сини жилки.

— Там хранеха прилично, много прилично. Но храната беше толкова скучна… Браво на тебе, че си купил есетра… Сипи си каша…

Наряза на порцелановата дъсчица кашкавал, подреди риба в чинийка. Извърна се, както беше във фотьойла, отвори вратичката на крехкото шкафче, извади лопатка и плоска вилица за риба…

— Да си измия ръцете — сети се Шурик и излезе.

„Никъде няма да го пусна“ — реши Валерия, но веднага се поправи, смирено молейки Висшата инстанция: — Нека да остане, а? Та аз не те моля за кой знае какво…

След като детенцето й загина, изгуби го, след като изгуби окончателно и краката си, тя престана да ходи в Литва при старото кюре, научи се да води преговорите си сама, без посредници. А на кюрето от време на време само пишеше писма. Когато й се случваше нещо хубаво, благодареше на Господ. Съгрешеше ли, се разкайваше, плачеше, молеше за прошка. Обета, който сама бе дала пред Господ за детенцето, също отмени сама. Той не удържа думата си, та аз ли, слабата жена? Ето защо скоро след като се съвзе от тази ужасна история, привика Шурик с пръст и — къде ще се дява той? — го върна в леглото си.