![Искрено ваш Шурик [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/3/5/iskreno-vash-shurik-bg-download.jpg)
Искрено ваш Шурик [bg]
- Автор: Улицкая Людмила Евгеньевна
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Факел експрес
- ISBN: 978-954-9772-47-0
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Искрено ваш Шурик [bg]». Краткое содержание книги:
Именно тогава се сприятелиха истински. Всички други мъже в живота й, започнеха ли да я съжаляват, от уплаха веднага я зарязваха. А Шурик сякаш бе устроен различно от всички други: Валерия отдавна се бе досетила, че при него жалостта и мъжкото желание се намират на едно и също място.
Следвайки инстинкта и женските си навици, тя гледаше да се украси, да повдигне настроението си до радостно-лекомислено, смееше се звънливо, намигаше с трапчинките си, но той обикновено рипваше в дванайсет и половина щом се сетеше за майка си, която не спеше и го чакаше. Но когато тя не можеше да надвие сама пристъпа на болката, на лошото настроение или на самосъжалението, той не я оставяше сама. Обаждаше се на майка си, питаше я как се чувства и може ли да не се прибира тази нощ. И тогава оставаше и толкова й се радваше, че Валерия вече не се самосъжаляваше, а се гордееше с красотата и женствеността си, а съжаляваше него, толкова по детски невинен, трогателен и мъжествен. А за какво — самата тя не разбираше…
— Отвори виното — подаде му тирбушона Валерия. — Всички съседи днес изпозаминаха нанякъде. Толкова е неприятно да съм сама в апартамента…
Разбира се, лъжеше. Сама в апартамента й беше много приятно и спокойно.
— Лерочка, днес не мога да остана. Утре трябва да замина за Вишни Волочок, Матилда спешно се нуждае от една служебна бележка, дали са я под съд.
— Ами ще отидеш — усмихна се Валерия. Приятелството на Шурик и Матилда по някакъв начин й беше дори симпатично: Матилда беше бабичка, с десетина години по-стара от нея…
— Да, но още рано сутринта трябва да прескоча за бележката, не е у мен…
Вече щеше да заразказва подробно и за лекарството в хладилника, и за французите, които сутринта трябваше да закара до Шереметиево… Но Валерия сякаш не го чуваше. Гледаше настрани, с отпуснати ъгълчета на устните. Аха-аха, щеше да заплаче…
Шурик я вдигна от фотьойла и я настани на дивана. Кашата, извадена изпод парцалената кокошка, изстиваше в чинията. Сълзите така и не се проляха…
Той утешаваше приятелката си малко припряно, но наистина сърдечно.
После хапна от студената каша и си тръгна. Да наваксва. В шест и половина вече беше вкъщи, грабна лекарството и тръгна за далечното Чертаново за Матилдината бележка, от там — в „Национал“, от „Национал“ — в Шереметиево, от Шереметиево — на Ленинградската гара. И успя да хване влака, и успя да си купи билет от кондуктора, и пристигна във Вишни Волочок. Последният автобус вече беше заминал, но той спазари един частник, който го закара в селото, така че стигна преди автобуса. Матилда дори не успя да се разтревожи дали този път Шурик не я е подвел…
С побеляла коса, много отслабнала, тя го посрещна с бутилка водка и готова трапеза. Разцелуваха се. Първата работа на Шурик беше да сложи на масата бележката и лекарството. Когато тя се върна от пруста, където беше газовият й котлон, понесла тиган с пържени картофи, той спеше, обронил къдрава глава на скръстените си по ученически ръце.
Добро момче…
40
Малко преди Нова година — осемдесет и първа — телефонът иззвъня. Телефонистката дълго крещя: „Търсят ви от Ростов на Дон!“, но връзката беше лоша, злобният телефонен глас млъкна и докато Шурик обясняваше на Вера, че очевидно е някаква грешка, телефонът отново иззвъня — този път всичко беше наред с връзката и Шурик чу спокоен, приятно бавен женски глас:
Шурик, здравей! Безпокои те Лена Стовба. Отвори ми се една спешна работа, бих искала да те видя. Ще бъда в Москва в края на декември. Може ли да се видим?
Докато Шурик се чудеше и задаваше доста безсмислени въпроси, Стовба правеше дълги паузи, после каза с делови тон:
— Ще ми запазят хотел, така че ти няма за какво да се безпокоиш. Не искам сега да се впускам в подробности, но мисля, че сам разбираш какво ми трябва… Става дума за една формалност.
— Да, да, разбира се — сети се Шурик, който не искаше да изрича излишни думи. Вера стоеше до него. — Разбира се, ела. Ще се радвам… А как си иначе?
— Именно за това ще си поговорим, когато дойда. Още нямам билет. Щом пристигна, веднага ще ти се обадя по телефона. Е, довиждане. И много поздрави на майка ти, ако ме помни — и Стовба изхъмка неопределено.
Шурик почти не си бе спомнял за своето фиктивно семейство от момента, когато под обектива на фоторепортера на сибирския вестник Лена бе сложила в ръцете му новороденото момиченце Мария.
Вера погледна сина си въпросително. Шурик преценяваше ситуацията: Вера не знаеше за брака му и сега, когато Лена очевидно се канеше да се разведе с него, би било глупаво да й съобщава за него.