В здрача на вторник [bg]

— Влизай, влизай, влизай! — извика Оливия гръмогласно. Влязла напълно в ролята си на домакиня, тя бе вече леко пийнала и в приповдигнато настроение. Облечена в зелено кадифе, с прибрана коса и полюшващи се обици, тя придърпа навътре Фрида и я разцелува по двете бузи, а после наплюнчи пръста си и изтри следите от червило. Антрето беше пълно с обувки, а в основата на стълбите към горния етаж бе поставен капан, но вътре все още нямаше мишка.

— Тя тук ли е?

— Тази жена, адвокатката…

— Теса Уелс.

— Още я няма. Но се обади и каза, че е тръгнала насам. Звучеше приятно. Ще доведе и брат си.

— Защо? И той ли е адвокат?

— Не, но ще ходят заедно на театър, затова… — Оливия махна неопределено с ръка. Беше лакирана в яркочервено. — Казах й, че няма проблем.

— Естествено. Успя ли да намериш документите?

— Ами… Това вече е проблем. Направих всичко възможно. Знаеш как е. Нещата просто изчезват. — И Оливия ококори очи, сякаш беше магьосник, направил вълшебен трик.

— Тя сигурно е свикнала с това. Къде е Клои?

— На събитие, организирано от някакъв автомобилен клуб.

— Какво събитие?

— Не знам точно — каза разсеяно Оливия. — Разбра от фейсбук, а освен това ще бъде със Сами, с брата на Сами и някакви негови приятели. Все пак, тя е на седемнайсет.

Звънецът иззвъня. Оливия отиде до входната врата и я отвори с такъв замах, че тя се блъсна в стената и за миг Фрида успя да зърне две изненадани лица, преди вратата да се затвори от само себе си.

— Извинете — каза Оливия, отваряйки я отново. — Моля, заповядайте.

Още от пръв поглед си личеше, че са брат и сестра. И двамата бяха високи и слаби, с червеникава коса, въпреки че неговата беше късо подстригана и на места посивяла. Лицата и на двамата бяха овални, а очите им — сиво-сини.

— Здравейте — каза Теса. Тя видя Фрида и й се усмихна приятелски. — Това е брат ми, Хари Уелс.

Хари се ръкува с Оливия, а после с Фрида.

— Надявам се, че не ви притеснявам с присъствието си — каза той. — Ако искате, мога да почакам в колата или просто да седна някъде, докато разговаряте. Имам доста работа за отхвърляне.

— Вие ще участвате ли в разговора? — обърна се Теса към Фрида.

— Аз я извиках да дойде за морална подкрепа — намеси се Оливия. — Опасявах се, да не би да сте някоя ужасна жена със строг официален костюм. Но мисля, че и сама ще се справя. Заповядайте в дневната. Боя се, че не е съвсем подредена, макар че се опитах да поразчистя.

— Аз къде да се настаня? — обърна се Хари към Фрида.

— Може би в кухнята — каза Фрида неуверено. — Обаче не знам в какво състояние е. Искате ли да погледнем?

— Леле! — възкликна Хари, когато влязоха. — Сега разбирам какво имахте предвид.

— Мога да ви разчистя едно ъгълче от масата.