В здрача на вторник [bg]

Фрида се беше прибрала едва преди няколко минути, когато на вратата се позвъни. Тя тъкмо се качваше по стълбите към втория етаж, за да си вземе душ, но се върна обратно и отвори вратата.

— Здравейте. Вие ли сте д-р Клайн?

На прага стоеше жена, млада и със свежо лице, върху което се четеше смесица от извинение и нетърпение. Фрида очакваше, че всеки миг това лице ще се разтегне в широка усмивка, от която на бузите щяха да се появят трапчинки. Жената имаше къдрава кестенява коса, която, макар и подстригана много късо, беше непокорна. Бузите и гърбицата на носа й бяха обсипани с лунички, а в ирисите на светлокафявите й очи се виждаха малки точици.

— Извинете, че се появявам така. Името ми е Лиз. Лиз Барън.

— Какво обичате?

Тя потръпна.

— Тук е ужасно студено. Може ли да вляза за малко?

— Не и преди да ми кажете коя сте вие.

— Разбира се, извинете. Нужен ми е вашият съвет по един въпрос. Надявам се, че бихте могли да ми помогнете.

— За какво се отнася?

— Аз съм журналистка от „Дейли Скеч“.

— Аха, ясно.

— Пиша уводна статия, свързана с тенденциите в работата на полицията в съвременния климат на служебни интриги и финансови съкращения. В основни линии тонът е съпричастен, но темата трябва да се представи от различни гледни точки.

— Аз не съм полицай.

— Знам, знам — каза жената, изчервявайки се. — Вероятно не се изразявам съвсем ясно. Въпросът е в това, че главният ни редактор смята, че би било добре да се фокусирам върху конкретен случай. Помислих си, че с вас бихме могли да поговорим за вашата връзка с историята на Дийн Рийв, а сега и за участието ви по случая „Робърт Пуул“. Що се отнася до първия, бях възхитена от това, което сте направили, и, разбира се, знам какво е написала Джоана Тийл за вас. Крайно несправедливо обвинение! Смятам, че трябва да се възползвате от възможността да разкажете историята от вашата гледна точка. Сигурно е ужасно да не можеш да разкажеш истината такава, каквато е.

— Не е точно така.

Лиз Барън гледаше невъзмутимо. Приятното й лице излъчваше съчувствие.

— Можете да ми разкажете какво се случи тогава, с какво се занимавате в момента и какво е да си консултант на полицията.

— Не.

— Дори можем да обсъдим възможността да ви изплатим компенсация за причиненото неудобство.

— Не.

Изражението й не се промени.

— Чувствате ли се отговорна за смъртта на Кати Рипън?

— Не искам да бъда груба, но ще ви затворя вратата.

— Защо трябва данъкоплатците да плащат за вашето сътрудничество по случая „Робърт Пуул“, когато…

Фрида затвори вратата. После се качи нагоре по стълбите и си взе душ. Стоя дълго под струята, опитвайки се да не мисли за нищо.