В здрача на вторник [bg]

Четири часа и половина по-късно Карлсън и Ивет пристигнаха в Кардиф. Къщата на Робин Ортън беше с изглед към морето, но беше по-скромна от тази на Джереми. Колата му беше паркирана отвън на пътя. Жена му беше на работа. Чаят беше сервиран в големи керамични чаши, а не в порцеланов сервиз. Нямаше роял, въпреки че и тук имаше фотографии на децата му, окачени на стената.

Робин Ортън беше по-дребен от брат си. Имаше вид на човек, който е отслабнал драстично за кратко време: кожата на лицето му беше отпусната, а панталоните му бяха широки, пристегнати в кръста с черен кожен колан.

Те му зададоха същите въпроси и той даде долу-горе същите отговори. Не, никога не е виждал Робърт Пуул. Не, не е знаел, че в къщата се извършва ремонт. Не, не е знаел за промяната на завещанието — но ако ги интересува мнението му, направо е позорно хора като Пуул да душат наоколо и да се бъркат в живота на възрастни жени. Не, напоследък не е посещавал майка си. А и това не е тяхна работа. Честно казано, Мери Ортън няма особено желание да пътува до Кардиф, за да го види; освен това винаги е била по-загрижена за Джереми, отколкото за него. И ако се интересуват от мнението му, той би казал, че част от парите, които така щедро е дала на първия мошеник, потропал на вратата й, е можела да даде на него, за да подпомогне новия му бизнес. Възрастните хора трябва да бъдат по-щедри — реално погледнато, тя не се нуждае от нищо. А що се отнася до последната седмица на януари, тогава е бил на легло, повален от тежък грип. Могат да попитат съпругата му — макар че тя сигурно ще го нарече простуда — но такива са жените. А сега могат да си тръгнат и да не забравят да затворят плътно входната врата след себе си.