В здрача на вторник [bg]

31

Фрида направи за себе си силен чай с наситенокафяв цвят, а за Ашлинг Уайът — зелен чай. Когато й подаде чашата, Ашлинг я обви с длани.

— Имам нужда да се стопля — каза тя. — Толкова е студено. Цяла зима беше студено. Имаше дни, в които се разхождах покрай реката и очаквах да замръзне. Темза често е замръзвала преди столетия, нали? Тогава са се пързаляли по леда.

— Освен това по нея са били организирани панаири и фестивали — допълни Фрида.

— Интересно защо не замръзна тази зима. Беше такъв ужасен студ.

Очевидно Ашлинг бе много чувствителна към студа — толкова слаба и напрегната.

— Навремето причината е била в стария Лондонски мост — поясни Фрида.

— Старият Лондонски мост? Какво общо има той? — Забавял е скоростта, с която тече реката.

Ашлинг огледа хола на Фрида, сякаш постепенно беше започнала да се стопля и вече забелязваше нещата около себе си.

— Хубаво е тук.

— Благодаря.

— Имате красиви неща, като например това. — Тя вдигна една зелена порцеланова купа. — Откъде е?

— Подариха ми я.

— Тук ли приемате пациентите си?

— Не — отвърна Фрида. — Срещам се с тях главно в частния ми кабинет, който е недалеч оттук.

— Бихте ли се занимавали с мен? — попита Ашлинг.

— Това няма да е коректно заради начина, по който се запознахме. Но защо смятате, че имате нужда от терапия?

— Причините са много — каза Ашлинг. — Защото около мен нещата са доста объркани, защото животът ми е различен от очакванията ми, защото мразя себе си. Това достатъчно ли е, за да започна сеанси?

През цялото време, докато говореше, Ашлинг нито веднъж не погледна към Фрида. Гледаше в чая си, оглеждаше стаята и по всякакъв начин отбягваше погледа й.

— Мисля, че първо трябва да говорите с личния си лекар — каза Фрида. — Но аз, разбира се, мога да ви насоча към колега психотерапевт.