В здрача на вторник [bg]

Фрида остави недокоснатата си чаша с чай на масата.

— Разкажете ми за Робърт Пуул.

— Когато Франк се прибира от работа и аз започна да му показвам нещата, които съм направила в градината или в къщата, той просто им хвърля равнодушен поглед. С Бърти беше различно. Проявяваше интерес, даваше идеи. Изслушваше с внимание моите. — Ашлинг направи пауза, сякаш очакваше Фрида да каже нещо, но Фрида мълчеше. Тя продължи, все едно говореше на себе си. — Не предполагах, че някога отново ще се почувствам така. Обградена с внимание. Знам какво си мислите.

— А може би не знаете.

— Мислите си, че сигурно се чувствам виновна, че съм лоша съпруга и лоша майка. Но не е така. Правехме любов, когато децата ги нямаше вкъщи. Емили ходи на детска градина четири сутрини в седмицата, а освен това три следобеда в дома си за нея се грижи бавачка. Винаги правехме любов в детската стая. Това донякъде беше по-практично. Притеснявах се да не би по чаршафите да остане някаква миризма, поради което би ми се налагало всеки път да ги пера, а това нямаше да остане незабелязано дори от Франк. Но имаше и нещо друго. Когато лежахме голи в стаята на децата, заобиколени от техните вещи и играчки, сякаш изричах на глас: „По дяволите всичко, не ми пука, че го правя“. Предполагам, че това ви шокира.

— Не. Мислили ли сте да напуснете съпруга си?

— Не, въобще не съм мислила за подобно нещо — каза Ашлинг. — Както и да е, след известно време престанахме да правим секс, но усещането за интимност остана. Хрумна ни идеята да започнем да работим заедно.

— Какво по-точно смятахте да правите?

— Той имаше планове да се занимаваме с аранжиране на градини и с вътрешен дизайн — усмихна се Ашлинг. — Двамата се разхождахме из Гринуич и оглеждахме околните градини. Беше очевидно, че стопаните им се нуждаеха от някого, който да дойде в дома им и да се заеме с нещата, които не търпят отлагане, а те да се занимават с обичайните си дейности. Хората имат пари, но не знаят как да получат това, което наистина желаят. Трябва им помощ от човек с идеи, който си разбира от работата. Ето защо с него обсъждахме възможностите да се заемем с подобен бизнес.

— Само обсъждахте или направихте нещо конкретно?

Ашлинг отмести поглед и сви рамене.

— Какво направихте? — попита Фрида настойчиво.

— Това е единственото, което ви интересува — каза троснато Ашлинг. — В момента се държите като полицай.

— Няма как да ви помогна, ако не ми кажете истината — отвърна Фрида. — Но искам цялата истина, с най-неудобните подробности.

Ашлинг сложи длан на устата си, а после разтри лицето си, все едно я сърбеше.

— Ще се получи неловко, ако това, което ви кажа, се разчуе, а след като той е мъртъв, не знам какви ще са последиците.