В здрача на вторник [bg]

— Да не би да мразите психотерапевтите, защото собствената ви терапия се е оказала неуспешна?

— Какво?

— Може би си мислите, че ние обещаваме отговори, а вместо това продължаваме да задаваме въпроси.

— Откъде знаете, че съм се лекувала при психотерапевт? Кой ви е говорил за мен?

Джасмин Шрийв беше не само разгневена, но и доста изплашена. Гласът й се разтрепери и тя закри с длан лицето си, сякаш за да се защити — жест, който Фрида добре познаваше от работата си с пациентите.

— Никой не е говорил за вас. Просто донякъде е очевидно.

— Какво съм казала? Нищо не съм казала! Какво друго знаете за мен? Хайде, кажете. Не ме гледайте така, сякаш надничате в душата ми.

Фрида се облегна назад, помълча малко, а после попита:

— Терапията помогна ли ви да се справите с пиенето?

— Не. Аз… — Джасмин млъкна. — Да не би да сте прочели за това в блога на някой недоброжелател, за да го използвате срещу мен? Това е крайно недостойно.

Фрида я погледна с любопитство.

— Вие наистина ли смятате, че бих постъпила по този начин?

— Така ще имате достатъчно власт над мен. А и откъде иначе бихте могли да знаете?

Фрида се замисли.

— Просто се досетих. — Тя се огледа наоколо. — Заобиколена сте от изключително много вещи, които сте събирали през годините. — Тя махна с ръка към обширната стая. — Тези малки купички, фотографии в рамки, порцеланови фигурки, този малък шкаф, отворен така, че да се вижда съдържанието му. Всичко е изложено на показ. Но не се виждат никакви чаши за вино, нито гарафи, нито бутилки. Сега е седем вечерта, а вие ми предлагате чай, не напитка…

Джасмин скри лицето си в длани. Гласът й беше пресипнал от вълнение.

— Пускам ви в къщата си, говоря ви открито, а вие през цялото време шпионирате.

— Искате ли да ми разкажете за това?

Тя вдигна лице. Гримът й се беше размазал. Изглеждаше по-възрастна, но в същото време у нея имаше нещо детинско.

— Вярно е. Всичко, което казахте. Извърших нещо ужасно.

— Какво?

— Ударих една продавачка в магазин, млада жена. Ужасно, нали? Непростимо! Бях пияна, а тя се държа с мен отвратително, или поне така си помислих тогава. — Тя млъкна. Беше й трудно да говори. — Аз… — Лицето й пламна от срам. — Затвориха ме в психиатрия за известно време. Заради собствената ми безопасност. След това постъпих в клиника и се излекувах от алкохолизма. Оттогава не съм близвала дори капка.

— Това е добре.

— Толкова се срамувах от себе си.

— Джасмин, защо го преживявате толкова дълбоко?

— Какво искате да кажете?

— Имали сте алкохолна зависимост. Преодолели сте я. Защо толкова се страхувате, че хората може да научат за това?

— Това би сложило край на кариерата ми или каквото е останало от нея.

— Наистина ли? Толкова много хора печелят пари, публикувайки своите житейски истории за позор и изкупление.

— Това е различно.

— Защо?