![В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/2/v-zdracha-na-vtornik-bg-download.jpg)
В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз бях приятна, закачлива, имах благотворно влияние върху зрителите, стремях се да направя живота им малко по-добър. Ако те знаеха, че всъщност съм алкохоличка, стигнала дотам, че да крещи и да удря хора на публично място, как мислите, че биха реагирали?
— Не знам. Но виждам, че страхът се е вселил в душата ви и вместо да отслабва, се усилва. Може би проблемът е в грижливо пазената тайна.
— Лесно ви е да го кажете. Аз не мога да рискувам.
— Това ли ви каза Робърт Пуул? Че не бива да рискувате?
— Откъде знаете тези неща?
— Защото с него сте разговаряли по същия начин, по който разговаряте с мен — отвърна Фрида. — Така Пуул е разбрал за вашата тайна?
— Той каза, че никой не бива да научи, защото това ще ме провали. Съчувстваше ми. Каза, че винаги мога да говоря с него за това. — Джасмин млъкна и погледна Фрида. — Смятате ли, че ми е дал грешен съвет?
— Даването на съвети е сложно нещо. Но според мен трябва да осмислите какво влияние има над вас този епизод от живота ви.
— Вие сте психотерапевт. Не мислите ли, че споделеният проблем е половин проблем?
— Може би. А може би, когато споделите проблема си с даден човек, той придобива власт над вас.
Когато се прибра вкъщи, Фрида видя, че има имейл от Теса Уелс. Нямала празно място в графика си през следващите две седмици, но утре вечер щяла да ходи на театър в Излингтън и преди това можела да се отбие в дома на Оливия, някъде около шест часа. Удобно ли ще бъде? Фрида се обади на Оливия, която каза, че не само е удобно, а е наложително, колкото по-скоро, толкова по-добре, или ще отиде в дома на Дейвид, въоръжена с нож. Тя изпрати отговор на Теса с копие до Оливия, като даде на Теса номера на стационарния и мобилния телефон на снаха си.
Имаше съобщение на телефонния секретар, оставено от Карлсън с молба да му звънне. Когато се свърза с него, той каза лаконично:
— Никаква следа.
— Никаква следа?
— Услугата, за която ме помоли. Нали си спомняш?
— О, говориш за Алън Декър.
— Да.
— Но при теб има хора и не можеш да ми обясниш подробно.
— Да.
— Защото си поел риск заради мен.
— Точно така.
— Много съм ти благодарна. Значи той наистина е изчезнал, както казва Кари.
— Така изглежда.
— Не ти ли се струва странно?
— Това е всичко, което мога да направя, Фрида.
Тя затвори телефона и се качи в ателието си на тавана, където през прозореца на покрива се виждаха светлините на Лондон, проблясващи във февруарската тъма. Седна на бюрото и с мек графит започна да нанася щрихи в скицника си. Замисли се за Робърт Пуул и за лекотата, с която напипваше дълбоко пазените тайни на хората. Замисли се и над това, което бе казала на Джасмин за коварната сила на тайната. Ти, лицемерка такава, каза тя на себе си, продължавайки да рисува.
Когато отново слезе долу, видя, че се е получил друг имейл, този път от Санди. Седна и остана така дълго време, а после го отвори.
За кратко бях с друга, но вече не съм, защото никой не може да те замести. Моля те, Фрида, обади ми се.
29
— Все едно отиваш на екскурзия за един ден.
Ивет шофираше, а Карлсън беше на седалката до нея. Тръгнаха от Лондон още на зазоряване, но на северния околовръстен път попаднаха в задръстване и едва сега бяха поели по шосе М1 в посока север. Беше студено и ветровито, а ниско надвисналите облаци предвещаваха дъжд.
— Ще е дълъг ден — обади се Ивет, но всъщност нямаше нищо против. Радваше се, че ще прекарат всичките тези часове само двамата с Карлсън, но в същото време й беше нервно и притеснено.
— Манчестър, а после Кардиф. Осем часа път, ако имаме късмет движението да не е натоварено.
— Ще хапнем в някое крайпътно заведение — каза Карлсън. — Смятам, че е по-добре да се срещнем с братята Ортън в един и същи ден, за да добием представа за тях.
— Какво научихте за двамата?
— Да видим. По-възрастният, Джереми, е петдесет и няколко годишен и е главен счетоводител в голяма фармацевтична компания. Предполагам, че е доста богат. Женен, с две дъщери. Живее в Дидсбери и рядко се вижда с майка си. Един-два пъти годишно, за ден-два. Фрида се е подразнила от него.
— Но тя се дразни от много хора.
Карлсън я погледна.
— Тя има силна интуиция. Разполагаме с достатъчно служители, които работят по установените правила.
Ивет гледаше пътя пред себе си; закапаха първите капки дъжд. „Служители като мен, скучни, непохватни и тромави“ — искаше да каже тя, но си замълча. Вместо това попита:
— Разкажете ми за по-младия брат.