В здрача на вторник [bg]

— Очаквах ви още преди половин час — каза той.

— Движението беше натоварено — обясни Карлсън. — Съжалявам, че ви накарахме да чакате.

— Благодаря. — Джереми кимна на жена си и тя излезе от стаята, потропвайки с токчетата си по голите дъски. — По какъв повод сте тук?

— Както знаете, аз ръководя разследването на убийството.

— Да, да. Но каква е целта на посещението ви? Не виждам какво общо имам аз с това. Разбира се, като изключим факта, че съм бил ограбен от него.

— Ще се постараем да не ви отнемаме много време. Но ми се струва, че господин Пуул е ограбил майка ви, а не вас.

— Потресаващо! Една възрастна жена да бъде измамена по този начин.

— Вие никога не сте се срещали с него, така ли?

— Разбира се, че не. Ако го бях видял, веднага щях да разбера що за човек е.

— Нито пък сте чували за него?

— Не.

— Тя каза ли ви, че в къщата тече ремонт?

— Ако ми беше казала, щях да й напомня да се поинтересува от цените и колко ще струва услугата. Знам ги тези каубои. Имате ли информация за другите мъже, с които е работил? Не можете ли да ги откриете?

— Опитахме се, естествено. Няма абсолютно нищо, което да ни насочи към тях. Не разполагаме нито с имена, нито с телефонни номера, или с каквото и да било.

— Вероятно са били поляци.

— Знаехте ли, че покривът й тече? — попита Ивет.

— Не знам, не си спомням. И не разбирам защо ме питате. Този мъж я е измамил, убили са го, а тя е имала късмет и се е отървала.

— И все пак — обади се Карлсън, — изобщо ли не знаехте, че в къщата й се извършва ремонт?

— Но ремонт в действителност не е имало. Било е начин да се доберат до парите ни.

— До нейните пари.

— Нашите пари, нейните пари. Ние сме семейство.

— Вие не сте знаели за ремонта и никога не сте се срещали с господин Пуул, така ли е?

— Точно така. — Джереми погледна часовника си.

— Защото от миналото лято не сте посещавали майка си? — подхвърли Ивет. Карлсън я изгледа предупредително.

— Онази психотерапевтка — процеди той с ненавист, — вече ни атакува с този въпрос — и мен, и Робин. Знам какво имаше предвид. Ние сме заети хора. Правим каквото можем.

— Значи не сте знаели, че иска да промени завещанието си?

— Тя не е искала. Този човек е имал силно влияние над нея и тя е била много объркана.

— Завещание, което е щяло да му осигури една трета от цялото й имущество.

— Наистина нямах никаква представа за това. Поговорих с майка ми. Вече ще е по-разумна.

— Сега бихме желали да ни информирате къде сте били и какво сте правили през последната седмица на януари — каза Ивет.

— Моля?

— Това е за протокола. Бихте ли ни казали къде бяхте през последните десет дни от януари?

Джереми Ортън погледна към нея, после към Карлсън и лицето му стана аленочервено.

— Сериозно ли ме питате?

— Също така е желателно да посочите имената на свидетели, които да потвърдят казаното от вас.