Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тихият палач [bg]
Тихият палач [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тихият палач [bg]

Электронная книга - «Тихият палач [bg]». Краткое содержание книги:

На рождения си ден съдебният лекар доктор Кей Скарпета се кани да замине на почивка заедно със съпруга си, но плановете се провалят. Часове преди да тръгне, тя забелязва на зида зад къщата си седем медни монети — всичките от 1981 година, но толкова нови и лъскави, сякаш са сечени вчера. Дали това е детска игра, или някой се опитва да й предаде зловещо послание? Телефонът й звъни и детектив Пийт Марино й съобщава, че недалеч от дома й е извършено убийство — гимназиален учител е застрелян с хирургическа прецизност и никой не е видял нищо. Има ли връзка между двете събития? „Тихият палач“ е 22-рият роман от поредицата за доктор Скарпета. В него опитната съдебна лекарка преследва сериен убиец снайперист, който застрелва жертвите си под невъзможни ъгли и не оставя никакви следи. На пръв поглед жертвите нямат нищо общо помежду си и за полицията е трудно да предвиди къде престъпникът ще удари следващия път. В хода на разследването доктор Скарпета започва да се съмнява и в най-близките си хора и разплита неподозирани тайни. Всичко това се случва на фона на все още незатихналия ужас след атентата на Бостънския маратон.
Корнуел е създала толкова пълнокръвна героиня, че читателят често трябва да си напомня, че доктор Скарпета е продукт на писателско въображение. Пъблишърс Уикли
1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 146
Перейти на страницу:

— Проклетата миризма се е просмукала в носа ми. — Беше се оплакал вече няколко пъти от това, откакто тръгнахме от Криминологичния център.

— Ще премине — повторих.

— Обикновено не се държа толкова интимно с хора, които са минали през аутопсия.

— Това не се случва всеки ден и ти много ми помогна. — Думите прозвучаха тривиално, но бях искрена.

— Ти не ми изглеждаше притеснена. Може би си изгубила обонянието си. — И това го беше казвал и преди. Даже прекалено често.

— Точно обратното, слава богу. Миризмите имат собствени истории и тайната е да ги прогониш от ума си, след като вече не ти трябват.

— Мога да го правя само с това, което виждам и чувам. — Мислеше си за разследванията си, които са същите като моите, но гледните ни точки бяха различни.

Много и потискащо различни. Чудовищата, с които той се срещаше, обичаха да заснемат на видео болката и ужаса, които предизвикваха, за да могат да си го пускат по-късно и да си фантазират. Бях виждала достатъчно, за да съм сигурна, че предпочитам хладната самотност на труповете, които вече не страдаха. За мен оставаха усещанията: не много цвят, нюанси на червеното, малко зелено, малко жълто, най-вече миризми и неодушевени звуци като удар на метал в метал, търкалящи се колела, вода, която пръскаше по масите и подовете, барабанеше по стоманата.

Загледах се в посадените наскоро дървета с яркозелени листа и високите сгради от стъкло и гранит в частта на Кеймбридж, известна като Техническия площад.

— Признавам, че не съм така свикнал с гадните миризми. — Бентън бе открехнал прозореца си и топлият влажен въздух нахлуваше шумно в колата. — Обонятелна халюцинация. Не съм сигурен, че изобщо съществува.

— Напротив. Молекулите на гниенето са летливи също като тези, които се свързват с водните молекули във въздуха и образуват смог.

— Значи в синусите ми се е настанил смогът на смъртта.

— Може да се каже.

— Господи, надявам се, че не воня.

Наведох се към него и допрях носа си в извивката на челюстта му. Коженият салон на колата му миришеше на ново.

— Малко кедрово дърво, малко тиково, точно колкото трябва мускус и дъх на кардамон. „Булгари“.

Той се усмихна и ме целуна. Вече бяхме на Шеста улица. Все още имаше доста дневна светлина, но по небето се трупаха сиви облаци и напредваха като армии. Беше почти горещо. Утре обещаваше да бъде истинско лято, променливо, с бързи дъждове и внезапни промени на вятъра на юг, които можеха да вдигнат живака с повече от няколко градуса. Имах толкова много работа, а природата заговорничеше срещу мен.

Трябваше да стигна в Марбълхед преди бурята, а утре ако е възможно, да отида до Ню Джърси. Имах намерение да видя къде бе умряла Грейси Смитърс преди дъждът и вятърът да заличат следите. А следствен балистичен експеримент бе единствената ни надежда да разберем по какви физически закони бе убит Джамал Нари. Смъртта на момичето бе по-проста и далеч по-жестока. Случилото се е Нари бе стерилно и енигматично заради липсата на човешки контакт и обяснение.

— Това е все едно да стоиш на висока стълба и да стреляш право надолу към някой, който леко се е превел. — Мислех си за нашите усилия в залата за аутопсии, които някой биха сметнали за неприлични и нечовешки.

— Много висока стълба — каза Бентън.

Полицейският участък на Кеймбридж се появи пред нас — червени тухли, зелени стъкла и лампи в стил ар деко.

— Не е стреляно точно перпендикулярно — добавих. — Траекторията е по-близо до седемдесет и пет или осемдесет градуса.

— Параболично падане. — Бентън намали и двигателят стана по-шумен.

— Всичко, издигнало се във въздуха, все някога пада на земята.

— Колкото по-тежка е гилзата и по-лек барутният заряд, толкова по-бързо куршумът ще изгуби скорост и гравитацията ще го дръпне надолу. Като онези идиоти, които стрелят във въздуха и куршумите после падат надолу и улучват хора. Траекторията е вертикална. Или почти.

— Това е важното. Такава траектория можем да видим само ако нападателят е стоял над жертвата и е стрелял право надолу. Със сигурност не е бил далечен изстрел. Ъгълът от седемдесет и пет-осемдесет градуса не може да е случайно явление, дължащо се на гравитацията. Гръбначният му стълб е прекъснат точно както при другите два случая, за които знаем.

— Съгласен съм — каза Бентън. — За каква височина говорим?

— Точно това трябва да установим. Смятам, че е много важно кой ще направи експеримента. Трябва да е дяволски добър стрелец и дяволски добър математик.

Той мина на първа скорост и тръгна по бетонната рампа, която водеше към подземния гараж на полицейския участък. Внимаваше да не ожули ниската предница на колата си. Внезапно се озовахме на сянка, където идващият през климатиците въздух беше по-хладен.

1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 146
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)