Измамна светлина [bg]

— Non, merci — отказа Гамаш. — Боб бе така добър да ми налее една чаша, макар и само до половината.

Сюзан се засмя. Бовоар си отбеляза наум, че тази жена се разсмива доста често. Зачуди се какво ли се крие зад това. От опит знаеше, че на никого не му беше чак толкова весело.

— Делириум тременс? — попита тя, а когато главният инспектор кимна, отправи към Боб изпълнен с умиление поглед. — Вижте, той живее в "Армията на спасението". Посещава седем сбирки седмично. И приема за даденост, че всеки тук е алкохолик.

— Човек може да приеме за даденост и по-лоши неща — отбеляза Гамаш.

— С какво мога да ви помогна?

— Аз съм от Sûreté du Québec — каза старшият детектив. — Отдел "Убийства".

— Главен инспектор Гамаш?

— Да.

— Какво мога да направя за вас? — поинтересува се жената.

За радост на Бовоар, вече не й беше толкова смешно.

— Става въпрос за Лилиан Дайсън.

Сюзан отвори широко очи и прошепна:

— Лилиан?

Гамаш кимна.

— Боя се, че снощи е била убита.

— Божичко. — Жената притисна длан към устата си. — При обир ли? Някой е влязъл с взлом в апартамента й?

— Не. Не прилича на неволна грешка. Случило се е на парти. Открита е мъртва в градината. Със счупен врат.

Сюзан издиша шумно и затвори очи.

— Съжалявам. Това е огромен шок за мен. Вчера говорихме по телефона.

— За какво?

— О, дежурно обаждане. Звънеше ми през няколко дни. Нищо важно.

— Спомена ли за партито?

— Не, изобщо.

— Очевидно добре я познавате — изрече старшият детектив.

— Така е. — Жената се загледа през прозореца към минувачите. Потънала в собствените си мисли, в собствения си свят. Но светът на Сюзан току-що се бе променил. В новия й свят вече имаше убийство. А Лилиан Дайсън я нямаше.

— Разполагали ли сте с наставник някога, господин главен инспектор?

— Да. И все още имам.

— В такъв случай сте наясно с близостта, която се изгражда при подобна връзка. — Хвърли бегъл поглед към Бовоар и леко се усмихна, а изражението й омекна.

— Наясно съм — кимна главният инспектор.

— Освен това виждам, че сте женен. — Сюзан посочи към голия си безименен пръст.

— Така е — потвърди Гамаш, без да сваля от нея зоркия си поглед.

— Сега си представете как тези два типа връзки се сливат и задълбочават. Нищо на този свят не може да се сравни с отношенията между наставника и неговия довереник.

Двамата мъже се вторачиха в нея.

— Как така? — най-сетне попита Гамаш.

— Връзката между тях е интимна, но не сексуална. Изпълнена с доверие, но без да е приятелство. Аз не искам нищо от моите довереници. Нищо. Единствено честност. Всичко, което искам да постигнат, е да зарежат алкохола. Аз не съм им съпруг или съпруга, не съм им най-близък приятел или началник. Те не са ми подчинени и не са отговорни пред мен за нищо. Аз просто ги напътствам и изслушвам.

— И какво получавате в замяна? — попита Бовоар.

— Собствената си трезвеност. Едно пиянде помага на друго. Можем да залъгваме много хора, инспекторе, и често го правим. Но е невъзможно да се лъжем взаимно. Познаваме се. Доста сме смахнати впрочем — каза Сюзан и се засмя.