![Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/0/bez-svetlina-bg-download.jpg)
Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
МЪРИ: „Ние сме напред и го следваме, Кони. Къде сте?“
ЛИ: „Мъкнем се по югозападния път. До коя пресечка сте?“
МЪРИ: „Наближаваме «Ан Арбър». Но той просто се мотае“.
ЛИ: „Ако имаме късмет, ще се видим при «Чимни Рок»“.
Точно така и стана. Мъри сви, но Ремберто остана да води. Още пет минути нищо не се променяше, примерният шофьор Бъртъл се движеше кратко с потока от коли, който доста бе намалял. После:
КОНИ: „Той завива наляво по «Сейдж»“.
Кони, зад него, и Ремберто, пред него, продължиха. Ли се намърда зад него, но изостана, защото улицата беше почти пуста. Само на няколко пресечки пред тях беше комплексът Галерия и малко вдясно кулата Транско Тауър, с нейния фонтан и парк. Бъртъл сви надясно по „Хидалго“ и спря встрани точно срещу фонтана на Транско. Ли и Мъри продължиха, докато се скрият, а Мъри обърна и навлезе в Сейдж. Той също сви по „Хидалго“, но го подмина и зави по „Поуст Оук“, после по „Бърчър“, където паркира.
МЪРИ: „Дявол да го вземе. Отива при фонтана“. — Той погледна часовника си. Заблуждаващите маневри на Бъртъл бяха продължили цял час и пет минути.
Транско Тауър беше най-високата административна сграда извън центъра, строго симетрична кула от шейсет и четири етажа, завършващи с въртящ се фар, който винаги светеше от здрач до полунощ и се виждаше на двайсет мили. Откъм южната страна на кулата се намираше дълъг като алея парк, в който имаше вдлъбната морава с тревисти скатове. На края на поляната беше фонтанът, една гранитна стена, висока колкото няколко етажа и десетина фута широка, изградена като полукръг с лице към кулата. От върха на стената бликаше вода и падаше по отвесните, набраздени стени на гранитния полукръг като тънки, матови завеси по стъпалата на каменната основа и към малко езеро. Когато човек застане от вътрешната страна на полукръга, докато водата гърми и се пръска около него, той изпитва странно чувство, сякаш се извисява нагоре.
На няколко крачки от фонтана беше разположена друга стена между него и поляната, някаква неокласическа фасада с три римски арки, през които откъм поляната можеше да се вижда долната част на осветения фонтан. Вечерно време осветеният фонтан и моравата бяха любимо място за излезлите на разходка, играчите на фризби и много семейства, пуснали децата си да играят по дългите тревисти скатове, по които се отразяваха светлините от фонтана.
Когато Бъртъл слезе от колата и тръгна с небрежна походка към фонтана сред десетките разхождащи се наоколо, хората на Мъри вече бяха паркирали на стратегически места в противоположни краища и наблюдаваха как Бъртъл бавно се вмъква сред множеството.
МЪРИ: „всеки да стои на мястото си. Тук има много хора, но не са достатъчно. Трябват ни цели тълпи, за да не ни усетят. Бойд, Черил. Готови ли сте, момчета?“
ЧЕРИЛ: „Ако не отидат до фонтана, мисля, че ще мога да ги хвана“.
БОЙД: „Засега съм окей“.
МЪРИ: „Добре, почвай да снимаш“.
Бъртъл се разходи бавно до тротоара, обграждащ моравата, и тръгна по него откъм западната част на водната завеса. Докато вървеше, извади нещо от джоба на сакото си и започна да яде.
МЪРИ: „Какво е това, по дяволите?“
БОЙД: „Прилича на фъстъци“.
МЪРИ: „Фъстъци ли?“
БОЙД: „Не, слънчогледови семки“.
МЪРИ: „Е, кое от двете?“
БОЙД: „Семки. Яде и плюе“.
МЪРИ: „Господи, това е отлично за камера“.
БОЙД: „Да“.
Бъртъл обиколи целия периметър на моравата, от време на време се спираше да погледа как децата се спускат на ролкови кънки по скатовете, поглеждаше светлината на кулата, ядеше семки, спираше се да огледа разстоянието от поляната до фонтана. Около него се мотаеха хора, едно фризби премина опасно близо. Не говореше с никого. Имаше вид на напълно спокоен човек.
МЪРИ: „Някой вижда ли нещо?“
Никой не отговори. Бъртъл почти се бе върнал до фонтана, приближавайки откъм източната му страна, когато един мъж в костюм се присъедини към него. Заедно изкачиха стъпалата към вътрешната дъга на водната завеса.
МЪРИ: (напрегнато) „Откъде се пръкна тоя?“