Градината на Рама [bg]

— Добре — рече най-сетне Никол, — ако зная със сигурност, че всеки от тях е добре… — тя погледна към първия Тиасо.

— Данните от мониторите показват, че всяко от децата ви е преживяло периода на сън без значими отклонения — отвърна биотът.

Никол се извърна отново към Ричард и внимателно заразглежда лицето му. Беше остарял малко, но не толкова, колкото беше очаквала.

— А къде ти е брадата? — изтърси неочаквано, осъзнавайки, че лицето му е гладко избръснато.

— Избръснахме мъжете вчера, докато спяха — отвърна Тиасо 009. — Освен това подстригахме и изкъпахме всички, — според препрограмирания план на мисията.

Мъжете? — помисли Никол. За миг се обърка. — Разбира се. Бенджи и Патрик вече са мъже!

Тя хвана Ричард за ръка и двамата бързо се приближиха до капсулата на Патрик. Лицето, което видя през прозорчето, я стресна. Нейният малък Патрик вече не беше момче. Чертите му се бяха изострили значително, кръглият овал на лицето беше изчезнал. Повече от минута Никол остана вперила поглед в сина си.

— Възрастта му отговаря на шестнадесет или седемнадесет — отвърна Тиасо 017 на въпросителния поглед на Никол. — А господин Бенджамин О’Туул все още е по-възрастен от него с година и половина. Разбира се, тази възраст е приблизителна. Както ви обясни Орелът, преди да отпътувате от Пресечната точка, успяхме донякъде да забавим стареенето, като въздействахме на основните ензими, свързани с него. Това се приложи към всеки един от вас, но не в еднаква степен. Когато казваме, че господин Патрик О’Туул сега е на шестнадесет или седемнадесет, имаме предвид само индивидуалния му вътрешен биологичен часовник. Цитираната възраст е нещо като усреднена величина между неговия растеж, зрялост и процесите на стареене на подсистемите.

Никол и Ричард спираха поред пред всяка една от останалите капсули и внимателно се взираха в спящите деца. Никол непрекъснато клатеше глава от изумление.

— Къде са моите малки дечица? — промълви тя, когато видя, че по време на дългото пътешествие дори малката Ели се е превърнала в девойка.

— Знаехме, че ще стане така — отбеляза Ричард без вълнение. Това не помогна на майката у Никол да се справи с чувството на загуба, което изпитваше.

— Да знаеш е едно — каза Никол, — но да видиш и да го преживееш, е съвсем друго. Не става въпрос за една типична майка, която внезапно осъзнава, че нейните момчета и момичета са пораснали. Това, което се случи с нашите деца, е действително зашеметяващо. Тяхното умствено и социално развитие беше прекъснато за период от десет до дванадесет години. Сега имаме малки деца с тела на възрастни. Как ще успеем само за шест месеца да ги подготвим за срещата с другите хора?

Никол беше поразена. Част от нея не беше повярвала на Орела, когато той описа какво ще се случи със семейството й. А случилото се беше още едно от невероятните събития в нейния живот, които отдавна надхвърляха границите на понятното. Като тяхна майка аз имам много работа и малко време. Защо не съобразих всичко това, преди да напуснем Пресечната точка?