Градината на Рама [bg]

Никол спря и се загледа с копнеж във всеки един от любимите си хора. Това щеше да бъде последната инспекция. Според процедурата, щом като жизненоважните параметри на всички се намират в нормалните граници, значи беше настъпило времето да заспи и самата Никол. Можеха да минат много години, преди да види отново някого от семейството.

— Скъпи, скъпи Бенджи — въздъхна тя, докато гледаше заспалия си син. — Това прекъсване в живота ще се отрази най-тежко на теб. Кати, Патрик и Ели ще се справят бързо. Техните умове са пъргави и будни. Но ти ще пропуснеш годините, които може би щяха да те направят независим.

Каютите се издаваха напред от кръглата стена, крепени от нещо като желязно скеле. Между частта за главата на едната каюта и тази за краката на другата имаше само метър и половина разстояние. Празната каюта на Никол се намираше по средата — Ричард и след него Кати бяха от страната на главата й; Патрик, Бенджи и Ели откъм краката.

Няколко минути тя се помота край капсулата на Ричард. Той бе заспал последен — само преди два дни. Според молбата му Принц, Хал и Фалстаф лежаха върху гърдите му в запечатания контейнер. Тези последни три дни бяха фантастични, любов моя, помисли си Никол, докато стоеше втренчена в безизразното лице на съпруга си. — Не съм и мечтала за нещо повече.

Бяха плували и дори бяха карали водни ски на езерото Шекспир. Бяха изкачили планетата Олимп. Бяха се любили всеки път, когато някой от тях изпиташе и най-малкото желание. През една цяла нощ се бяха притискали един до друг в голямото легло в новия см дом. Проверяваха спящите си деца веднъж дневно, но главно използваха времето си да изследват цялостно новото си владение.

Беше време на възбуда, на преживявания. Последните думи на Ричард, преди Никол да задейства системата, която щеше да го приспи, бяха: „Ти си великолепна жена и аз те обичам много.“

Сега идваше ред на самата Никол. Не можеше да отлага повече. Покатери се в своята капсула, както беше репетирала по време на първата седмица в Ню Идън, и щракна всички ключове, с изключение на един. Пяната около нея беше невероятно удобна. Горната част на капсулата се затвори над главата й. Трябваше само да дръпне последния контакт, и в капсулата щеше да нахлуе газът, който да я приспи.

Въздъхна дълбоко. Докато лежеше по гръб, си припомни един от последните сънища, които бе имала по време на сънните тестове на пресечната точка — този за Спящата красавица. Тогава мислите й я върнаха в детството, в онези великолепни слънчеви дни, които бе прекарала с баща си, наслаждавайки се на празненствата в чест на Спящата красавица в Шато Д’Усе.