Градината на Рама [bg]

Докато двойката двадесетсантиметрови роботи забавляваха семейството, Бенджи се надигна от стола и приближи към Майкъл и Симон.

— Си-мон — изрече той, като се бореше със сълзите, — ще ми лип-сваш. Обичам те. — За момент Бенджи направи пауза, като най-напред погледна Симон, а после баща си. — Надявам се, че ти и тат-ко ще бъдете мно-го щаст-ли-ви.

Симон също стана и обгърна с ръце треперещото си по-малко братче.

— О, Бенджи, благодаря ти. И ти ще ми липсваш. Всеки ден ще си мисля за теб.

Прегръдката й дойде твърде много на Бенджи. Телцето му се разтресе от ридание и тихите му, печални вопли предизвикаха сълзи в очите на всички. Миг по-късно Патрик се беше сгушил в скута на баща си. Зарови подутото си от плач лице в гърдите на Майкъл.

— Татко… татко — повтаряше отново и отново.

И поет не би могъл да създаде по-красива картина на сбогуване. Лъчезарната Симон, която въпреки сълзите изглеждаше някак спокойна, се движеше плавно из стаята и се сбогуваше продължително с всеки от членовете на семейството поотделно. Майкъл О’Туул остана седнал на канапенцето с Патрик в скута и Бенджи край него. Всеки път, когато някой от групата на отпътуващите се доближеше до него за прощална прегръдка, очите му се изпълваха със сълзи.

Искам да запомня този миг завинаги. В него има толкова много любов — помисли си Никол, докато оглеждаше стаята. Майкъл държеше малката Ели на ръце; Симон обясняваше на Кати колко ще й липсват техните тайни разговори. За първи път дори Кат се бе превърнала в кълбо от скръб — остана удивително мълчалива, когато Симон прекоси стаята, за да се присъедини към съпруга си.

Майкъл внимателно свали Патрик от скута си и хвана протегнатата ръка на Симон. Двамата се извърнаха към другите и паднаха на колене, а ръцете им бяха събрани за молитва.

— Отче наш. Ти, който си на небето — изрече Майкъл със силен глас. Изчака няколко секунди, докато останалата част от семейството, дори и Ричард, коленичиха на пода край двойката.

— Благодарим Ти, че ни разреши щастливата обич на това прекрасно семейство. Благодарим Ти също, че ни показа великолепните си творения из цялата Вселена. В този момент ние Те умоляваме, ако такава е волята Ти, да се грижиш за всички нас, защото пътищата ни се разделят. Не знаем дали е в Твоя промисъл някой ден отново да споделим другарството и любовта, които възвисиха всички ни. Но остани с нас, където и да ни заведе пътят по Твоята воля, и нека, Боже, някой ден отново да се съберем — в този свят или в отвъдния. Амин.

Секунди по-късно на входната врата се позвъни. Орелът беше пристигнал.

Никол напусна къщата, умишлено проектирана като умален модел на вилата им в Бовоа, Франция, и тръгна по тясната алея към гарата. Подмина други къщи, всичките тъмни и пусти, и се опита да си представи как ли ще бъде, когато се изпълнят с глъчка. Животът ми ще бъде като сън — рече на себе си. — Със сигурност никой друг човек не е имал толкова разнообразни преживявания.