Градината на Рама [bg]

— Къде сме? — запита Никол, докато се приготвяше да изпълзи навън от капсулата.

— Приключихме с предвиденото базисно забавяне на скоростта и вече сме във вашата Слънчева система — отвърна абаносовочерният Анави Тиасо. — Ще навлезем в орбитата на Марс след шест месеца.

Мускулната система бе наред. Преди да напуснат Пресечната точка, Орелът беше осведомил Никол, че всяка една от касетките за сън съдържа специални електронни елементи, които периодично ще упражняват мускулите и другите биологични системи, за да предотвратят атрофията, а освен това ще контролират състоянието на всички жизненоважни органи. Никол се спусна по стълбичката. Когато стъпи на пода, се протегна.

— Как се чувствате? — попита роботът. Това беше Анави Тиасо 017. Номерът изпъкваше на дясното рамо на униформата.

— Добре — отвърна Никол. — Добре, 017 — повтори, докато разглеждаше робота. Приликата с майка й бе забележителна. Преди да напуснат Пресечната точка, Ричард и тя бяха видели всички модели, но през двете седмици, преди да заспят на кораба функционираха само роботите модел Бенито Гарсия. Всички останали роботи на Ню Идън бяха сглобени и изпитани по време на дългия полет. Наистина прилича на майка. Никол се унесе в мисли. Възхищаваше се на творението на неизвестния рамиански художник. Направили са всички промени, които бях предложила.

Дочу стъпки, които се приближаваха. Никол се извърна. Към тях идваше втори Анави Тиасо, също облечен в бялата униформа на медицинска сестра.

— Номер 009 беше назначен да помогне при задействането на процеса — обади се първият Тиасо до нея.

— Назначен от кого? — запита Никол, като се мъчеше да си припомни какво бяха говорили с Орела за процедурата по събуждането.

— От препрограмирания план на мисията — отвърна Номер 017. — След като всички вие, човешките същества, се върнете в будно състояние, ние ще получаваме разпорежданията от вас.

Ричард се събуди по-бързо от Никол, но за разлика от нея слезе по-тромаво по късата стълбичка. За да не падне, трябваше да го подкрепят и двата Тиасо. Ричард беше видимо възхитен, че вижда съпругата си. След продължителна прегръдка и целувка, той я съзерцава известно време.

— Не изглеждаш износена — закачи я той. — Бялото в косите се е увеличило, но пък на отделни места все още има черни кичури…

Никол се усмихна. Чудесно беше, че може да разговаря отново с Ричард.

— Между другото — запита той секунди по-късно, — колко време изкарахме в тия ненормални ковчези?

Никол сви рамене.

— Не зная — отвърна. — Не съм питала още. Реших първо да те събудя.