Градината на Рама [bg]

2.

Най Буатонг се надигна в предутринния здрач. Нахлузи памучната рокля без ръкави, спря за момент да поднесе почитанията си на своя личен Буда в семейното светилище, и сетне, без да безпокои останалите членове на семейството, отмори входната врата. Летният въздух беше мек. В бриза се долавяше ароматът на цветя, примесен с този на тайландски подправки — някой от съседите вече приготвяше закуска.

Движеше се безшумно по пухкавата пепел на алеята. Ходеше бавно, а главата й се извръщаше ту наляво, ту надясно, като очите й попиваха всички познати сенки, които скоро щяха да бъдат само спомени. Последният ми ден — помисли си тя. — Най-сетне настъпи.

След няколко минути тя зави надясно по павираната улица, която извеждаше към малкия търговски район на Лампун. От време на време минаваше по някой велосипедист, но като цяло утринта беше тиха. Нито един от магазините все още не беше отворен.

Когато приближи един храм, Най се размина с двама будистки монаси, по един от двете страни на пътя. Всеки от тях беше облечен в традиционната шафранена роба и носеше обемиста метална урна. Както всяка сутрин, те бяха тръгнали за закуска, обикаляха Тайланд и сега разчитаха на щедростта на гражданите на Лампун, От един магазин точно пред Най се подаде жена и пусна някаква храна в урната на монаха. Не бяха разменени никакви реплики, а и изражението на монаха не се измени видимо, за да благодари за дарението.

Те не притежават нищо — потъна в мисли Най, — Дори и робите на гърба си. И въпреки това са щастливи. Бързо издекламира основната догма „Причина за страданието и желанието“ и си припомни за невероятно богатото семейство на своя нов съпруг, което живееше в района Хигашияма, в покрайнините на Киото, Япония. Кенджи казва, че майка му има всичко, освен спокойствие. То й се изплъзва, защото не може да го купи.

За момент пресният спомен от великолепната къща на семейство Уатанабе завладя мислите й, изтласквайки гледката на обикновения тайландски път, по който вървеше. Най все още се чувстваше замаяна от пищността на представителния дом в Киото. Но това място не беше приветливо към нея. Още от първия миг беше станало ясно, че родителите на Кенджи гледат на Най като на натрапница, чужденка от нисшите слоеве, която се е омъжила за сина им без тяхната благословия. Не бяха нелюбезни, а просто хладни. Бяха й направили нещо като дисекция със стотиците въпроси за семейството й, за средата, в която бе протекло обучението й, и те бяха зададени без всякакви чувства, с логична прецизност. По-късно Кенджи беше успокоил Най, като изтъкна, че неговото семейство няма да е с тях на Марс.