Градината на Рама [bg]

Ели не беше и наполовина толкова въодушевена, колкото сестра си. В действителност тя изглеждаше леко засегната.

— Добре ли си, скъпа? — попита тихо Никол по-малката си дъщеря, докато Кати забавляваше останалите от семейството с разкази за приключенията им край езерото.

Ели кимна и не каза нищо.

— А най-вълнуващо — разпалваше се Кати — беше пресичането с голяма скорост през направените от нас вълни. Бам-бам-бам. Подскачахме от вълна на вълна. Понякога имах чувството, че летим.

— Онези лодки не са играчки — отбеляза Никол няколко минути по-късно. Направи знак на всички да седнат край масата за вечеря. Бенджи, който се намираше в кухнята и бъркаше с пръсти в салатата, седна последен.

— Гарсия щяха да ни спасят — отвърна насмешливо Кати. — Бяха три и ни наблюдаваха от брега… Освен това бяхме облекли спасителните жилетки, пък и нали аз мога да плувам.

— Но сестра ти не може — отвърна бързо Никол. В гласа й се долавяха метални нотки. — И ти знаеш, че тя щеше да изпадне в паника, ако бяхте паднали в езерото.

Кати понечи да спори, но Ричард се намеси и смени темата, преди конфликтът да се разрасне. В действителност всички от семейството бяха станали раздразнителни. Още преди месец Рама бе спряла на орбита край Марс, но засега нямаше никакви признаци за пристигането на контингента от Земята, който трябваше да посрещнат. А Никол си мислеше, че срещата им с жителите на Земята ще се състои веднага след като се установят на орбита край Марс…

След вечеря семейството се премести в малката обсерватория на Ричард, разположена в задния двор, за да погледат Марс Обсерваторията имаше достъп до всички външни сензори на РАМА (но към нито един от вътрешните, които обхващаха зоните извън Ню Идън — по време на обсъждането на проекта Орелът беше абсолютно категоричен по този въпрос). Тя предоставяше великолепен изглед през телескопа към червената планета, поне за част от всеки марсиански ден.

Сеансите за наблюдение особено допадаха на Бенджи. Той гордо посочи вулканите в района Терзис, големия каньон, наречен Долината на моряците, и мястото, където първият космически кораб „Викинг“ беше кацнал преди повече от двеста години. Южно от Станцията на Мъч, център на голямата марсианска колония, която беше изоставена през несигурните дни след Големия хаос, се зараждаше прашна буря. Ричард предположи, че бурята може да обхване цялата планета, защото точно сега е сезонът на глобалните бури.

— Какво ще стане, ако другите земляни не се появят? — запита ненадейно Кати по време на мълчаливото им наблюдение на Марс. — И, майко, моля те, поне този път ни отговори конкретно. В края на краищата, ние вече не сме деца.

Никол пренебрегна предизвикателството в тона от забележката на Кати.