![Градината на Рама [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/8/2/gradinata-na-rama-bg-download.jpg)
Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
Кати смръщи вежди. Очакваше друг отговор. Никол бързо се досети.
— Освен това — добави с успокоителен тон, — твоята фигура изобщо не е „момчешка“. По-скоро бих казала, че точната дума е „атлетична“.
— Във всеки случай — отново се върна на темата Кати, като посочи сестра си, която учеше упорито в единия ъгъл на общата стая, — аз определено не изглеждам като Ели. Нейното тяло е истински привлекателно, а гърдите й са по-големи и по-закръглени дори от твоите.
— Никол се разсмя непринудено.
— Ели има впечатляваща фигура — рече тя. — Но и твоята е също толкова добра — просто е по-различна. — Никол се върна към четивото си, като смяташе разговора за приключен.
— В ония стари списания няма много жени с фигура като моята — настоя Кати след кратко мълчание. Беше вдигнала електронния си бележник, но Никол вече не внимаваше. — Знаеш ли, майко — заяви тогава Кати, — мисля, че Орелът е допуснал някаква грешка в контрола на моята капсула. Вероятно съм получила някои от хормоните, предназначени за Патрик или Бенджи.
— Кати, скъпа — отвърна Никол, която най-сетне беше осъзнала, че дъщеря й е завладяна от мисълта за фигурата си, — ти със сигурност си станала онази личност, която е била програмирана в гените ти още при самото зачатие. Ти си една прекрасна, интелигентна млада жена. Ще бъдеш много по-щастлива, ако прекарваш времето си в мисли за многото отлични качества, които притежаваш, вместо да си търсиш недостатъци и да желаеш да станеш като някой друг.
Повечето техни разговори след събуждането протичаха точно по този начин. На Кати й се струваше, че майка й изобщо не се опитва да я разбере и че прекалено бързо реагира с лекция или епиграма.
Животът е много повече от това просто да се чувстваш добре, беше припев, който постоянно ехтеше в главата на Кати. От друга страна, майчините й похвали за Ели изглеждаха прекалено възторжени. „Ели е толкова добра ученичка, независимо че започна толкова късно.“ „Ели винаги помага без да я молим за това.“ Или: „Защо не можеш да си малко по-търпелива с Бенджи, като Ели?“.
Най-напред Симон, а сега Ели — помисли си Кати една нощ, докато лежеше гола в леглото. Тя и сестра й се бяха карали, а майка й беше упрекнала само нея. Нямам никакви шансове с майка. Просто сме прекалено различни. Спокойно мога да престана с опитите.
Пръстите й зашариха по тялото, предизвиквайки желание и Кати въздъхна в очакване. Поне има някои неща, за които не се нуждая от майка.
— Ричард — рече една вечер Никол. Намираха се в леглото и бяха само на шест седмици път от Марс.
— Ммм — отговорът позакъсня. Той беше почти заспал.
— Безпокоя се за Кати. Доволна съм от напредъка на останалите деца — особено на Бенджи, Бог да го благослови. Но изпитвам истинска тревога за Кати.
— И какво точно те тревожи? — запита Ричард, като се надигна на лакът.
— Най-вече държанието й. Кати е невероятно егоцентрична. Освен това е избухлива и нетърпелива с останалите деца, включително с Патрик, който я обожава. През цялото време спори с мен, дори когато спорът е безсмислен. Мисля, че прекарва прекалено дълго време сама в стаята см.
— Просто е отегчена — отвърна Ричард. — Не забравяй, Никол, физически тя е млада жена в началото на двадесетте си години. Би трябвало да ходи на срещи, да утвърждава своята самостоятелност. Тук няма никой, който да й е равен… И трябва да признаеш, че понякога се отнасяме към нея като към дванадесетгодишно дете.
Никол не отвърна нищо. Ричард се наведе и докосна с устни ръката й.
— Винаги съм знаел, че Кати е най-докачливата от децата. За нещастие, тя много прилича на мен.
— Но ти поне насочваш енергията си към неща, които си струват. А Кати може да бъде колкото конструктивна, толкова и деструктивна… Наистина, Ричард, ще ми се да поговориш с нея. В противен случай вероятно ще се сблъскаме с големи неприятности, когато срещнем другите хора.
— Какво искаш да й кажа? — отвърна Ричард след кратко мълчание. — Че животът не е низ от вълнуващи неща?… И защо трябва да я моля да не се оттегля в света на своите фантазии? Там вероятно е много по-интересно. За жалост, поне засега никъде в Ню Идън няма нищо интересно за младо момиче.
— Надявах се, че ще проявиш малко повече разбиране — отвърна Никол леко кисело. — Нуждая се от помощта ти, Ричард… пък и Кати се отнася по-добре към теб.