Градината на Рама [bg]

Кати стоеше пред голямото огледало и изучаваше голото си тяло. Даже след месец то все още й беше непознато. Беше й приятно да се докосва. Особено й харесваше да прокарва пръсти по гърдите си и да наблюдава как зърната й набъбват в отговор на дразненето. Още повече й харесваше да остава насаме със себе си под чаршафите през нощта. Тогава можеше да се разтрива навсякъде, докато вълни от тръпки не залееха цялото й тяло и не й се приискаше да вика от удоволствие.

Майка й обясни това явление, но когато Кати се опита да го обсъжда за втори или трети път, тя придоби неловко изражение.

— Мастурбацията е нещо твърде лично, скъпа — отговори й Никол преди вечеря, а гласът й беше много тих — и по принцип се обсъжда, ако това въобще се прави, само с най-близък приятел.

От Ели нямаше никаква полза. Кати никога не я беше виждала да се изучава. Нито един-единствен път. Вероятно тя изобщо не го прави — помисли си Кати. — И определено няма желание да разговаря за това.

— Свърши ли с душа? — Кати чу Ели да се провиква от съседната стая. Всяко от момичетата имаше своя собствена спалня, но деляха обща баня.

— Да — извика Кати в отговор.

Ели влезе в банята, скромно увита в хавлиена кърпа и хвърли бегъл поглед към сестра си, която стоеше съвършено гола пред огледалото. По-младото момиче понечи да каже нещо, но очевидно промени намерението си, защото пусна кърпата и пристъпи предпазливо под душа.

Кати наблюдаваше Ели през прозрачната врата. Най-напред огледа тялото на Ели, а после своето в огледалото, като сравни всички видими анатомични особености. Кати предпочиташе своето лице и цвят на кожата (за момента тя беше най-светлокожия член на семейството, като изключим баща й), но пък Ели имаше по-красива фигура.

— Защо формите ми са толкова момчешки? — запита Кати Никол една вечер, две седмици по-късно. Току-що беше приключила с четенето на няколкото много стари модни списания, съдържайки се в куба данни.

— Не мога да ти обясня съвсем точно — отвърна Никол, като вдигна поглед от собственото си четиво. — Генетиката е невероятно сложен предмет, много по-сложен, отколкото си е мислел в началото Грегор Мендел.

Никол се разсмя наум, защото тутакси осъзна, че Кати не би могла да разбере това, което току-що бе казала.

— Кати — продължи тя, вече не толкова педантично, — всяко дете е уникална комбинация от характеристиките на двамата си родители. Тези характеристики, които определят индивидуалността, се носят от молекули, наречени гени. Съществуват буквално милиарди различни начини, по които могат да се комбинират гените от двамата родители. Ето защо децата от едни и същи родители изобщо не си приличат.