Градината на Рама [bg]

— Не знаем — отвърна й Орелът след кратко колебание. — Зависи изцяло от това как вашите съграждани ще отговорят на посланието. Вие самите ще останете в Рама дори ако бъдат пуснати в ход резервните варианти, но е възможно дъщеря ви да е сред двете хиляди души, които ще дойдат от Земята да живеят в Ню Идън. Случвало се е и преди с други космически видове…

— Ами Симон? — беше запитала Никол, когато Орелът млъкна. — Ще я видя ли отново?

— На този въпрос е още по-трудно да се отговори. Има твърде много неизвестни величини. — Чуждопланетното същество се беше втренчило в унилата си земна приятелка. — Съжалявам, госпожо Уейкфийлд.

Едната ми дъщеря остана на Земята. Другата — в чуждопланетно пространство на стотици хиляди милиарди километри оттук. А аз ще бъда на съвсем различно място. Кой знае къде. Никол се чувстваше безкрайно самотна. Тя прекъсна разходката си и се съсредоточи върху гледката пред себе си. Намираше се край едно оформено като кръг пространство в селския парк. В средата на скалистата окръжност имаше пързалка, пясъчник, лабиринт и въртележка — идеално място за игра за земните деца. Под краката й мрежата СОГ беше вмъкната през онези части от парка, които може би щяха да бъдат покрити с треви, донесени от Земята.

Никол се наведе да разгледа отделните съоръжения за обмяна на газовете. Те представляваха плътни, кръгли обекти, само два сантиметра в диаметър. Бяха няколко хиляди, подредени в редици и колонки. Кръстосваха парка. Електронни растения — помисли си Никол. — Превръщат въглеродния двуокис в кислород и дават възможност на нас, животните, да оцелеем.

В мислите си Никол си представяше парка с трева, дървета и лилии в малкото изкуствено езерце, точно както изглеждаше на холографското изображение в залата за обсъждане на Пресечната точка. И макар да знаеше, че Рама се завръща към Слънчевата система, за да се „сдобие“ с човешки същества, които ще изпълнят този технологичен рай, на нея й беше трудно да си представи парка, гъмжащ от деца Та аз от петнадесет години не съм виждала друго човешко същество, като изключим членовете на семейството!

Никол излезе от парка и продължи към гарата. Жилищните сгради, които се намираха от двете страни на тесните алеи, бяха заменени с по-груби постройки, които в бъдеще може би щяха да станат малки магазини. Разбира се, сега всичките бяха празни, също като просторната правоъгълна конструкция предназначена за супермаркет, която се намираше от другата страна на гарата.

Тя мина през портала и се качи на чакащия влак, като застана точно зад контролната кабина, управлявана от робот тип Бенита Гарсия.