Игра със смъртта [bg]

Колата мина край Ив и стигна до къщата.

— Всичко е наред — увери Ив телохранителите. Сара излизаше от джипа, когато Ив застана до нея.

Хвърли само бегъл поглед към лицето й и попита:

— Какво е станало?

— Какво не е станало! — сопна се Сара. — Кучи син. Мръсно, гадно копеле. Искам да го убия.

— Дом ли?

— Кой друг? Никой няма да посмее…

Ив усети как я обзема страх.

— Сара, къде е Монти?

— Гадно копеле.

— Сара!

— Опита се да го убие. — Сълзи се стичаха по страните й. — Опита се да убие Монти.

— Опита се?

— Изплаши ме до смърт. Помислих, че е…

— Сара, какво се е случило?

— Поставил е парче говеждо до купичката с вода на Монти. Беше отровно.

— Сигурна ли си?

— Задигнал го е койот. Беше мъртъв, когато го открих.

— Слава богу, че Монти не го е изял.

— Едва ли щеше да го направи. Научила съм го да не приема нищо, което не съм му дала аз. Но не знам… А и когато не ми отговори… — Избърса сълзите с опакото на ръката си. — По дяволите.

Ив кимна.

— Разбирам те. — Отвори вратата. — Влизай.

— Само секунда. Трябва да пусна Монти.

Ив не виждаше кучето.

— Къде е той?

— На пода.

— Защо? Да не е хапнал от отровата?

— Не. — Сара коленичи до задната седалка на джипа и тонът й стана нежен и гальовен. — Хайде, момчето ми. Време е да излизаш.

Монти изскимтя.

— Знам. Но трябва да излезем от джипа и да влезем вътре. — Сложи му каишката. — Хайде, Монти.

Най-сетне той се изправи и скочи от джипа. С подвита между краката опашка, се отправи бавно към входната врата.

— Сигурна ли си, че не е ял от отровата?

— Напълно.

— Тогава какво му е?

— Какво мислиш, че му е? Едва го откъснах от онзи мъртъв койот. Вероятно е бил още жив, когато Монти го е намерил. На Монти му е трудно, сблъска ли се със смъртта. — Сви рамене. — Не е ли така с всички ни?

— Искаш да кажеш, че има психологически проблеми ли?

Сара я изгледа свирепо.

— Кое ти се струва толкова странно?

Ив вдигна ръце.

— Нищо, нищо… — Погледна Монти и забеляза, че нещо със сигурност не е наред. Ушите му бяха прилепнали към черепа, а изражението му беше ужасно тъжно. — Какво да направим?

— Ще се оправи. Нужно му е малко време. — Въведе Монти във всекидневната. — Разрешаваш ли да го заведа в стаята на Джейн?

— Тя спи.

— Няма да я събуди.

— Но с какво ще му помогне?

— Няма нищо по-живо на този свят от едно дете. На Монти ще му е от полза да е близо до нея.

— Като терапия ли?

Сара вирна брадичка и заяви:

— Джейн няма да има нищо против. Луда е по него.

Кой няма да е луд по Монти, помисли си Ив. Големите му нежни очи бяха така тъжни, че сърцето й почти се късаше.