Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

Замислих се. Бях ли убеден, че Бясното куче няма да дойде? Макгроу можеше да е организирал всичко само със своите хора и да не е казал нищо на Фукумото-младши, ала се съмнявах. Първо, той едва ли разполагаше с нужния човешки ресурс. Ако зърнех някой, който да не е японец, имаше вероятност да се досетя за засадата и да се оттегля. Не, Макгроу нямаше как да я е нагласил без знанието и помощта на Бясното куче. Освен това смятах, че даже Макгроу да го е предупредил да стои настрани — да му е казал, че е достатъчно само обещанието за неговото присъствие и не е нужно да е тук физически, — гангстерът не беше човек, който ще го послуша. В края на краищата беше дошъл в „Кодокан“ да гледа как Свинските очички се опитва да ме убие. Нямаше ли да поиска да ме види и как умирам при гроба на баща му? За него нямаше да е особено опасно. Достатъчно хора щяха да му пазят гърба, пък и нали уж щяха да ме изненадат.

Странно, струваше ми се, че нещата не са се променили съществено от онзи момент, в който Макгроу ми съобщи, че съм си навлякъл гнева на клана Фукумото. Бясното куче пак искаше да ме убие — нямах представа дали за него това е въпрос на чест, или има някаква друга комбинация от мотиви. Причините обаче не бяха толкова важни, колкото самото му намерение. Фукумото-младши се стремеше да ме очисти и за мен щеше да е само от полза, ако очистеният се окажеше той.

И това не се отнасяше само за Бясното куче. Същата логика важеше за Макгроу. Не очаквах на другия ден той да е на гробището — в стила му явно беше да действа чрез нищо неподозиращи посредници и балами, — обаче можеше и да извадя късмет.

Прекарах остатъка от следобеда в запознаване с терена — маршрутите, скривалищата. Следващият ден щеше да е своеобразен експеримент, доказателство за валидността на идеята ми. Ако минеше както предполагах, Бясното куче щеше да е само ордьовърът. Основното ястие щеше да е Макгроу.