Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

— Е, не знам къде е сектор девет, обаче ще открия парцела на Токугава.

— Майка ти и там ли те е водила?

— Да. — Престорих се на ядосан, влизайки в ролята на буйния младок, когото Макгроу беше свикнал да подценява. — Това проблем ли е?

— Спокойно, момче. Просто пак съм впечатлен, нищо повече.

„Не, интересува те дали познавам терена, за да предвидиш откъде ще дойда. Ако ми е непознат, може да се лутам напосоки. Ако знам пътя, ще вървя целенасочено. Случайността е непредвидима. За разлика от целенасочеността“.

— Добре. Това звучи обещаващо.

— Дерзай, юнако.

И затвори.

„Юнак значи?! — помислих си. — Нямаш представа колко си прав“.

Моментално се метнах на Танатос и потеглих към гробището. Макгроу едва ли очакваше да постъпя така. По-скоро възнамеряваше да нанесе удара си на другия ден, когато отидех за Бясното куче. И все пак можеше да предположи, че първо ще разузная района. Трябваше да съм подготвен за това.

„Янака“ беше старо гробище в стар квартал със същото име, част от Шитамачи. В хилядите парцели почиваха безброй видни личности, включително членовете на клана Токугава, както беше отбелязал Макгроу. Няколко години преди това в разкошната пететажна пагода в парка се бяха самоубили двама лудо влюбени, като я бяха изгорили заедно със себе си. Вишните там растяха толкова нагъсто и бяха толкова красиви, че главната алея се наричаше Булевард на вишневите цветове. Макар да знаех всичко това от детските си посещения през сезона на ханами, не можеше да се каже, че теренът ми е познат. Обаче щях да го опозная отлично.

Обиколих гробището с Танатос, после го пресякох във всички посоки, като въртях глава в търсене на проблеми. След като не открих такива, слязох и продължих разузнаването си пеш. Носех сака си разкопчан и можех да извадя броунинга за секунда.

Не ми отне много време да открия парцела на Фукумото. Представляваше квадратно възвишение, оградено със стара каменна стена — своеобразно гробище в гробището със симетрични редици надгробни камъни, някои обикновени гранитни плочи, други многоетажни полирани пагоди. Гробът на Фукумото се намираше в североизточния край: сив обелиск, пръстта, пред който беше прясно изкопана и скрита под десетки грамадни букети. Четирите стени бяха дълги по около двайсет и пет метра и високи около два. Имаше само един вход — портал на южната стена. Веднага разбрах защо са избрали това място. Паркът заемаше огромна площ и аз можех да се приближа от всяка посока. Ако исках да се добера до някого в парцела обаче трябваше да вляза през портала или да чакам отпред. И те щяха да разположат хората си на съответните позиции.

„Ти как щеше да постъпиш, ако искаше да направиш засада? Те ще постъпят тъкмо така. И тогава ти можеш да ги изработиш“.